Nick
Нещо се случваше. Ноа беше различна тя се държеше по странен начин. Тъй като се бяхме върнали от училище онзи следобед, тя не беше слязла отново долу, исках да отида да я видя, защото знаех, че нещо не е наред. Откакто бях видял белега по тялото ѝ, всички аларми започнаха да се включват, нещо ѝ се беше случило и нещо ѝ се случваше сега, за да се държи по този начин, да се напива, докато припадне... това не беше Ноа, не тази, която познавах, не тази, в която се бях влюбил.
Тя почти не говореше с мен, бях я наранил и аз заслужавах да съм далеч от нея, но не можех да позволя нещо лошо да й се случи, трябваше да я защитя от това копеле и ако трябваше да я гоня или гледам тайно, бих.
В този момент телефонът ми звънна. Взех го и говорих със сестра ми. Нямаше да мога да бъда там за първия ѝ учебен ден и това разби сърцето ми, но не можех да оставя Ноа незащитена. Дълбоко в себе си се чувствах виновен, но нещо ми подсказваше, че трябва да съм тук с нея. Казах на сестра ми, че веднага щом мога ще я посетя и ѝ пожелах добър първи учебен ден. Представих си я в оскъдната й униформа и раницата й Cars и изпитах дълбоко разкаяние.
Дните минаваха и в четвъртък се случи нещо, което ме остави напълно объркан, когато се качих в стаята си, след като пристигнах изтощен от университета, чух шумове и смях, идващи от стаята на Ноа. Без да се поколебая нито за секунда, отворих вратата и я намерих с трима приятелки и двама мъже. Димът, който беше в стаята и интензивната и плътна миризма, ме накараха да разбера отлично, че пушат джойнт. Джена беше там с приятеля ѝ задник, който се беше свързал с Ноа в деня на играта с бутилка. Софи също беше там и беше облечена само с училищната си пола и червен дантелен сутиен.
-Какво, по дяволите, става тук? - изревах, щом видях това зрелище. Слава богу, Ноа беше напълно облечена, но държеше бяла цигара между пръстите си, от която излизаше бял дим и я обгръщаше.
- Никълъс, махай се! - извика ми тя, изправяйки се.
Бях заслепен от желание да я разтърся и да изритам всички присъстващи с ритник.
Направих пет крачки, за да я стигна и грабнах джойнта от ръката й.
-Какво правиш, като пушиш тези глупости? - попитах я втренчено.
Тя ме погледна за няколко мига и след това тя сви рамене небрежно.
Имаше червени очи и разширени зеници. Беше надрусана.
YOU ARE READING
Culpa mia/Моя вина
רומנטיקהНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...
