Culpa mia/Моя вина

Part 66

Nick
Спането с Ноа беше най-невероятното преживяване в живота ми. Все още не можех да повярвам, че се случили, все още вярвах, че всичко е сън. Мислех за това, откакто я видях за първи път в тясна рокля и разбрах колко е красива, но да правя любов с нея...? Все още бях в рая. Да я усещам под тялото си и да мога да я галя на воля ми доставяше повече удоволствие, отколкото бях получавал през всичките години на връзки с жени. Сега тя беше моя, моя завинаги, защото нямаше да я оставя да се измъкне.

С всичко, което се беше случило и с всичко, което ми беше казала, дори не знаех как сме стигнали дотук, но най-накрая успях да съборя тази стена, която ни разделяше от самото начало. Ноа беше имала ужасно детство, толкова силно травмиращо, че дори след шест години продължи да носи последствия и неудобства в ежедневието ѝ и аз едва успях да сдържа желанието да отида да намеря баща ѝ копелето и да го убия за това, което ѝ беше причинил. Тя също беше доста ядосана на майка си. Що за идиот изоставя единадесетгодишната си дъщеря с насилник? Не искам Ноа да знае, но обвинявам Рафаела толкова, колкото и баща ѝ. Въпреки това и след всичко, което ми беше доверила, все още имах чувството, че крие нещо от мен. Не знаех какво може да е, но в очите ѝ все още имаше нотка на загриженост и исках да разбера какво е.

Точно сега я държах и тя спи в ръцете ми. Имаше включена малка лампичка и с отражението на светлината успях да се възхищавам колко е красива. Беше невероятно красива, толкова красива, че спираше дъха ми. И какво да кажа за тялото ѝ... това, че успях да я докосна и да ѝ доставя удоволствие, бяха две от най-печелившите неща, които бях направил през целия си живот... и колко ми беше приятно.

Тогава чух мобилния си телефон да вибрира. Не исках Ноа да се събуди, затова го свалих от нощното шкафче и го оставих да вибрира тихо. Който и да беше, можеше да почака...

Прегърнах я силно, придърпвайки я към себе си и тя отвори очи малко сънливо.

-Здравей. - поздрави тя с онзи приятен тон, който беше започнала да използва с мен точно преди ден.

-Казах ли ти вече колко невероятно красива си? – коментирах аз, застанал върху нея и се радвам, че тя вече е будна. Копнеех да я целуна поне от час.

Тя отвърна на целувката, както знаеше, и ме прегърна, притискайки раменете ми.

-Добре ли си? - попитах със съмнение, истината е, че бях положил цялата грижа на света, никога не съм се страхувал толкова да не нараня някого, но след това, което бях чул за миналото на Ноа, не исках тя да получи дори една проклета драскотина.