Culpa mia/Моя вина

Part 44

Следващият час и половина мина в тичане по плажа, мислейки или по-скоро опитвайки се да не го правя. Не можеше да отрече колко болезнено беше чувството, че най-вероятно никога повече няма да видя Дан, или Бет, или когото и да било. Нямаше причини да се върна в моя град и това ме разби вътрешно. Приятелят ми, приятелите ми бяха идеалното предимство да се върна в дома си и сега...

Тичах и тичах, докато тялото ми не ме принуди да легна на пясъка, изтощена. Погледнах частично облачното небе и се запитах как всичко може да се промени толкова бързо. В един момент си един човек, а в следващия си друг.

Без дори да искам, мислите ми се насочиха към целувката, която споделихме с Ник онази сутрин. Сложих ръка на устните си, почти усещайки устата му в моята... Беше толкова интензивно... Изведнъж се изплаших да видя в какво се забърквам, трябваше да внимавам не искам отново да падна в мрежата от всеки и най-малко от някой като Никълъс Лейстър.

Трябваше да защитя сърцето си и най-добрият начин беше да стоя далеч от всичко, което ме кара да се чувствам толкова много с толкова малко.

Не можех да дам тази сила на Никълъс, защото той беше този, който можеше да ме унищожи.

На път за вкъщи скочих в морето, за да разхладя трескавото си от упражнения тяло. По-късно, докато вървях по брега, за да се изсуша, се озовах лице в лице с Марио, бармана от групата на Ник, който ме беше завел на състезанията.

-Здравей, малката сестричка на Ник. - поздрави ме той с перфектна усмивка, докато дърпаше каишката на кучето до себе си, прекрасна немска овчарка.

-Здравей! - поздравих го с искрена радост, като се наведох и погалих кучето зад ушите.

-Умори ли се от семейство Лейстър? - попита ме той с развеселена усмивка. Марио имаше много бели зъби и усмивка, която се разлива веднага щом я видиш.

-По-скоро от всичко като цяло, все още се опитвам да се адаптирам към всичко това. - отговорих небрежно. Не исках да огорчавам горкото момче с моите проблеми.

Започнахме да вървим един до друг.

-Когато пожелаеш, мога да ти покажа града, има места, които мисля, че ще харесаш. - любезно предложи той.

Усмихнах се в отговор, благодарна, макар и уплашена, че Марио може да има план или два относно нас. Не че не ми харесваше, но не исках да влизам във фланелка с единадесет пръчки. Той имаше достатъчно момчешки проблеми.