Culpa mia/Моя вина

Part 15

- Заплашваш ли ме? - попитах го, предизвиквайки го с поглед. Този човек щеше да ме побърка.

От другата си страна чух нов смях.

-Обичам това момиче, Ник, трябва да излиза повече пъти с нас, коментира татуираният мъж, докато ставаше и скачаше във водата.

-Виж, Лунички, не можеш да говориш с мен както си искаш. - предупреди ме той, сядайки, навеждайки се към мен. - Виждаш ли онези момчета там?- продължи той, сочейки към басейна, без да ме изчака да отговоря.- Те ме уважават и знаеш ли защо? Защото знаят, че мога да им счупя краката за по-малко от пеенето на петел, така че внимавай как се обръщаш към мен, стой далеч от моя свят и всичко ще бъде наред.

-Смешно е, че ти си този, който ме заплашва, когато този, който може да разкрие баща ти, съм аз, не мислиш ли?

Ник стисна челюст и аз се усмихнах.Ноа едно, Ник нула. -Не искаш да играеш тази игра с мен, Ноа, повярвай ми. - пренебрегвайки колко много ме засегна да видя погледа му, прикован в лицето ми.

Наведох се да взема слънцезащитния крем. Трябваше да държа ръцете си пълни.

-Тогава спри да очакваш да се отнасям към теб с уважение, като си на светлинни години от това, което да заслужаваш.- отвърнах много сериозно. - Не искаш ли да ти разкажа нещо за това, което видях снощи? Добре, тогава запази коментарите си и кажи на приятелите си да ме оставят на мира.

Преди да успея да отговоря, един от биячите излезе от басейна и седна до мен. Капчици вода от тялото му скочиха в моята посока и аз се обърнах раздразнена.

-Искаш ли да ти помогна с това? Мога да сложа крема на гърба ти, красавице.

Втренчих се в Ник.

-Върви си, Хюго... малката ми сестра и аз водим много интересен разговор. - нареди той, без да откъсва очи от моите.

Хюго се изправи, без да се налага да го повтаря два пъти. Добре.

-Ще се видим довечера? – попита той преди да си тръгне. Ник кимна мълчаливо. - Залозите са високи, човече, трябва да спечелим тези състезания независимо от всичко.

Никълъс го погледна злобно и отговорът му привлече интереса ми. Току-що ли беше чул думата „състезание“?

- Казах ти да се махаш. Хюго се намръщи, погледна ме отново и след това сякаш падна осъзнавайки, че току-що е говорил.