Culpa mia/Моя вина

Part 60

Nick
На практика бях в петия си сън, когато вибрацията на телефона успя да ме събуди. Прокарах ръка по лицето си и се събудих, когато видях, че Джена ми звъни.

-Надявам се, че имаш причина да ме събуждаш в три през нощта. - изръмжах, затворих очи и се облегнах на възглавниците.

-Ник, трябва да дойдеш... Ноа не се чувства добре. - каза ми тя и усетих как цялото ми тяло се напрегна мигновено. Станах пипнешком, за да светна лампата.

-Какво става? Ранена ли е? - попитах, прекосявайки стаята, докато търсех нещо, което да облека.

-Повече от половин час повръща, напълно пияна е. - изругах между зъби и грабнах ключовете на колата.

-Дай ми адреса, Джена.

Отне ми петнадесет минути, за да стигна до там. Имаше хора навсякъде и аз се набутах в къщата. Потърсих Джена в хола и в кухнята и когато вече вдигах телефона, за да я помоля да ми каже къде е, по дяволите, я видях да слиза по стълбите.

-Къде е? - казах яростно.

Джена не беше виновна, но, по дяволите, не трябваше ли да се грижат една за друга? Тя не беше лоша нещо повече, тя беше напълно трезва.

-Заведохме я горе. - информира ме тя и аз започнах да се изкачвам по стълбите като взимах по две наведнъж. - Знаех, че се случва, но тя не искаше да ме слуша, Ник. - тя ми каза, но аз не й обърнах внимание, докато не стигнах до стаята. Влязох и коленичих до Ноа. Лицето ѝ беше бледо и потта ѝ беше розова, вероятно от усилието да повръща толкова дълго време.

-Откога е така? - попитах и ​​като видях, че никой не ми отговори, се обърнах яростно към Джена. - Колко?

-Тя повръща повече от час, преди час и пет минути тя загуби съзнание... или може би е заспала... Не знам, Никълъс, съжалявам, помолих я да спре, но...

-Остави ни, Джена. - накарах я да млъкне и тогава видях с крайчето на окото ми как Лайън влезе в стаята.

Другото момиче, което беше до Джена погледна решително.

-Уча медицина, успокой се, пулсът ѝ е стабилен, просто е прекалила, трябва да поспи, утре ще има махмурлук, но е добре.

-Как можеш да кажеш, че е добре? - почти ѝ изкрещях, докато я хванах за лицето в безсъзнание Ноа между ръцете ми.

-Заведи я вкъщи и я гледай през нощта. - ми каза това момиче и това реших да направя.

-Съжалявам, Ник… не мислех, че това ще свърши така. - призна Джена виновно.