Culpa mia/Моя вина

Part 57

Noah
Все още не можех да повярвам, че нещата са излезли извън контрол. В един момент танцувах с едно момче, а в следващия видях как ме отблъскват назад, докато момчето, което исках да ме покани на танц, имаше юмручен бой с идиота, който ме целуна без моето съгласие. Щях да го отблъсна, ако имах време, но Никълъс се появи ядосан.

Мразех насилието преди всичко. Бях видяла твърде много около себе си, за да знам, че никога не е решението, а по-скоро проблемът. И не исках да бъда с буйно момче до себе си. Никълъс вече ми беше показал, че ръката му не е тежка, когато ставаше въпрос за започване на битка, но тъй като бях идиот, бях оставила ума си да забрави тази подробност, защото най-накрая чувствах нещо много по-силно към някой друг освен Дан. Последните няколко дни с Ник бяха страхотни, дори бях обмисляла да му отворя, но не и след тази вечер. Никълъс се оказа ревнив и териториален побойник и това никак не ми хареса. Когато ме беше хванал за раменете, бях видяла гнева на лицето му и изпитах страх... Не можех да бъда с някой, който ми вдъхваше страх, в никакъв случай.

Когато стигнах до стаята си, придружена от Джена, която, въпреки че не беше спряла да злослови срещу Ник, ме молеше да му простя, просто исках да си облека пижамата и да си легна. Денят не беше приключил както го планирах и единственото, което исках в този момент, беше да се прибера възможно най-скоро и да погледна нещата в перспектива.

Час по-късно чух шум зад вратата си. Знаех, че Никълъс не се е върнал и част от мен се тревожеше за него. Станах и отидох до вратата, отворих я, за да надникна в коридора и това, което видяха очите ми, ме остави прикована към мястото.

Ник не беше сам... едно момиче стоеше между него и вратата му, устните им се притиснаха, ръцете й бяха върху тялото му...

Не знам дали издадох звук, но Никълъс сякаш усети присъствието ми. Той обърна лицето си и ме видя. Ръцете му паднаха от момичето и ругаейки под носа си, той се отдръпна, покривайки очите си с ръка и секунда по-късно се обърна към мен.

-По дяволите, Ноа... - започна да казва той, идвайки към мен.

Обърнах му гръб и затворих вратата под носа му.

Не спах цяла нощ.

На следващата сутрин бях толкова уморена, че дори ми прилоша и имах силно главоболие. Почти не забелязах външния си вид. Откакто бях пристигнала, се опитвах да изглеждам красива за Ник и за какво? В крайна сметка той бе позволил да се случи това, което очевидно щеше да се случи. Никълъс беше жесток и шибан женкар. Той ме заблуждаваше като пълен идиот. Дори не исках да видя лицето му тази сутрин.