Culpa mia/Моя вина

Part 61

Noah
Беше много горещо. Не виждах нищо около себе си и имах чувството, че ме задушават. Отне ми само миг, за да разбера защо се чувствах като с четиридесет градуса температура. Ръце ме обгръщаха, притискаха ме към голямо, топло тяло. Бях напълно замаяна, когато очите ми попаднаха на дълбоко заспалия Никълъс.

Как съм се озовала тук? И какво, по дяволите, правя в леглото с него?

Очите ми пробягаха по тялото ми, проверявайки дали съм облечена, но с риза, която не беше моя и която ми беше твърде голяма като нощница.

Дъхът ми спря, някой ме беше съблякъл.

Паниката ме обзе невероятно. Дишането ми се учести и се изправих, доколкото можах, облегната на таблата на леглото. Очите на Никълъс се разшириха при движението ми, зашеметен секунда и седна и ме погледна предпазливо секунда по-късно.

-Добре ли си? - каза ми той, като оглеждаше лицето ми внимателно и предпазливо.

-Какво, по дяволите, правя тук? - попитах, съжалявайки, че бях твърде пияна, за да се преоблека в банята.

-Джена ми се обади да дойда да те взема. Ти беше в безсъзнание - каза ми той, гледайки ме по странен начин. Косата му беше разчорлена и беше спал със същите дрехи, с които беше облечен вчера.

-Какво стана по-късно? - попитах, опитвайки се да запазя спокойствие.

Той ме погледна няколко мига, обмисляйки думите му. Сърцето ми препускаше.

-Свалих изцапаните ти с повърнато дрехи и те сложих в леглото. - отговори той и тогава самообладанието ми отиде по дяволите.

Станах и отидох в другия край на стаята. Погледнах го неспособна да повярвам какво е направил.

-Как можа! - изкрещях му извън себе си, Никълъс не можеше да види белега ми, той не можеше, отвори вратите към минало, към което не можех и не исках да се връщам.

Той се изправи и предпазливо се приближи до нея.

-Защо ставаш така? - каза ми наранен и ядосан. Едва контролирах дишането си. - Каквото и да те тревожи толкова много, трябва да знаеш, че не ме интересува и че няма да кажа на никого... Ноа, моля те, спри да ме гледаш така, аз съм притеснен за теб.

-Не! - извиках яростно. - Не можеш да се тревожиш за нещо, което не разбираш и никога няма да разбереш!