Culpa mia/Моя вина

Part 25

Noah
След това, което се случи с Ник, реших да не се приближавам повече, както той ме помоли. Случилото се беше странно и приятно, докато той не отвори уста и не разбрах с кого, какво прави.

Поне получих това, което исках, по някакъв начин си върнах на Дан, въпреки че дълбоко в себе си знаех, че нищо не може да ме накара да се почувствам по-добре, след като двама толкова важни за мен хора ме бяха измамили така.

Снимката, която Ник направи, малко ме извади от равновесие. Никога не бях правила снимки с Дан, на които се целуваме... нещо повече, не мисля, че някога са ме целували така. Като го видях настръхнах. В снимката виждах преплетените ни профили, устните му разтворени върху моите и затворените ни очи, наслаждаващи се на момента. Бузите ми изглеждаха горещи, докато лицето на Ник беше твърдо, студено и ужасно неустоимо. Само като погледнете профила му, вече осъзнахте колко е привлекателен... Дан щеше да се катери по стените. Знаех си. Той беше такъв егоист, само че обикновено насочваше егоизма си към другите и ме изоставяше.

Написах съобщение под снимката, преди да му я изпратя:

-Отне ми по-малко от четири часа, за да намеря по-мъжествен мъж от теб. Благодаря, че ми отвори очите. Между другото, на тази снимка изглеждаш като задъхана риба, научи се да се целуваш, задник!

Под съобщението можете да видите снимката на той и Бет как се целуват.

Бих искала да видя лицето му, но знаех, че след това съобщение връзката ми с него приключи. Не планирах да го виждам отново и за първи път бях благодарна, че границата ни разделя. Що се отнася до Бет, написах само две думи в съобщението, което й изпратих до снимката, на която тя и Дан се целуват.

Изпуснах целия въздух, който задържах. Това е... това сложи край на девет месеца любовна връзка и седем години приятелство. Усетих как очите ми се намокриха, но не пророних нито една сълза, не, не го заслужаваха.

Сложих телефона в задния джоб на панталона си и отидох право при Джена. Огледах се за Ник и го видях да пие бира с гръб към черното си ферари. Обърнах му гръб и отидох право там, където ме чакаше новият ми приятел.

Останалата част от нощта прекарах в танци, смях и забавление с лудите неща на моя нов приятел. На няколко пъти тя се измъкваше, за да се свърже с нейното гадже и тогава отново си спомнях какво се беше случило и се чувствах сякаш се разпадам. Опитвах се да се разсейвам със състезания, които обичах и ме караха да си спомням по-щастливи моменти, когато ходенето на пистата беше ежедневие. Нямаше как да не наблюдавам внимателно начина на шофиране на всички присъстващи пилоти. Приятелят на Ник беше доста добър, но беше страхотен, когато участва в първото състезание.