Culpa mia/Моя вина

Епилог

Nick
След един месец

-Дори не си и помисляй да отваряш очи. - предупредих я развълнувано, докато я повеждах към центъра на стаята. Присъствието ѝ най-накрая ми даде радост, която не знаех как да изразя с думи. Промяната, която беше направила в живота ми, щеше да бъде ново начало в нашата връзка, но беше необходимо и в дългосрочен план хубаво нещо да можем да прекарваме цялото време, от което се нуждаехме, заедно.

-Мразя изненадите, нали знаеш. - усмихнах се на моите вътрешности.

-Това ще ти хареса. - уверих я премествайки се зад нея. - Добре...

-Еее! - казах, като свалих лентата, която ѝ покриваше очите.

Тя погледна изненадано какво се разкриваше пред нея. Бяхме в новия мезонет, който бях купил, точно на входа, откъдето се виждаше спалнята, кухнята и хола. Не беше много голям, колкото да живее комфортно един човек, но беше един от най-добрите апартаменти в града. Семеен приятел го беше декорирал по мой вкус и апартаментът стана страхотен. Кафявите и бели тонове придадоха на мястото уютен и модерен вид. Беше наредил да изградят камина в центъра на всекидневната пред диван в шоколадов цвят, където можех да гледам филми и да прекарвам времето си насаме с Ноа. Кухнята беше малка, но имаше всичко необходимо, с малък остров, където двама души можеха да се поберат, за да закусят удобно. Имаше дебели килими на дървения под и голям прозорец, през който се виждаха прекрасни гледки към града. Точно в този момент тъмнината на нощта ги направи още по-прекрасни, ако това беше възможно.

Погледнах Ноа, която беше останала с отворена уста.

-Ами...какво мислиш? - тя поклати глава, думите не излязоха до няколко минути по-късно.

-Твое е? - попита ме, давайки няколко прави стъпки напред и поставя ръка на облегалката на дивана.

Когато се обърна към мен видях, че е притеснена, не знаех как да опиша изражението ѝ.

-Ами да, аз ще живея в него, но ти ще прекарваш по-голямата част от времето си тук с мен, затова го купих, за да сме заедно без никакви пречки. -обясних, приближавайки се до мястото, където беше тя. Обичах да я виждам тук, сега наистина изглеждаше като дом.

Секунда по-късно на лицето ѝ се появи лека усмивка.

-Страхотно е... - възкликна, но тя криеше нещо от мен, виждах го в очите ѝ.

Погалих косата ѝ, прибрах я зад ушите ѝ и обхванах лицето ѝ с ръце.

-Какво има? - попитах я загрижено. Тя поклати глава и накрая въздъхна.

-Ще ми липсва да те виждам всички дни, това е. - призна тя, като се приближи и отпусна глава на гърдите ми. По дяволите, тя също щеше да ми липсва, обичах да ставам и да закусвам с нея, обичах да я виждам разрошена, но винаги готова да ми предложи усмивка, а да не говорим за чувството да знам, че е в безопасност на вратата от другата страна на моята... Всичко това щеше да се промени сега, когато се преместих, но също така знаех, че не е необходимо да живея с баща ми и да бъда влюбен в доведената му дъщеря и дори под един покрив беше лудост. Рядко се чувствахме комфортно да сме сами заедно и сега, когато имах собствена къща, Ноа щеше да може да прекарва цялото си време с мен без никакъв родителски надзор.

-И на мен, но това е необходимо, не мога да понасям да те виждам всеки ден, но да не мога да правя това, когато ми се иска. - казах аз и веднага целунах тези устни толкова съвършени. - Дори и това. - продължих да задълбочавам целувката и да преплитам езиците ни с цялата страст, която това момиче успя да събуди в мен. Отговорът ѝ беше незабавен и желанието завладя тялото ми за половин секунда... Това беше ефектът, който имаше върху мен, тя ме побърка напълно. Повдигнах я за кръста и принудих красивите ѝ крака да обгърнат бедрата ми.

Тя се засмя под устните ми.

-Нито пък това. - повтори тя, като дръпна ризата ми и я премахна през главата ми.

Изстенах, когато усетих ръцете ѝ да галят раменете и врата ми. Вървях, докато стигнах това, което сега беше моята нова стая. Имаше огромно легло и гледките от там също бяха невероятни. Положих я върху меките възглавници и започнах да разкопчавам малките копчета на бялата ѝ блуза.

-Мисля, че ме убеди... Харесва ми това място. - заяви тя, въздъхна секунда по-късно и ми позволи да целуна всеки сантиметър от кожата ѝ.

-Вече знаех, че ще ти хареса. - отвърнах, приближавайки се до устата ѝ.

Точно в този момент осъзнах, че тази жена ще бъде до мен до края на живота ми. Обичах я над всичко и тя успя да ме спаси от черната дупка, която беше животът ми, преди да я срещна. Беше ни трудно да го разберем, но сега, когато бяхме заедно, щяхме да работим, за да развием отношенията си напред. Животът ни не беше лесен и точно поради тази причина се разбирахме перфектно. В критичен и труден момент, насред бурята, единият е бил спасителният пояс за другия, а това е нещо, което не се намира лесно.

Няколко часа по-късно, когато я държах да спи в ръцете ми, разбрах нещо много важно... Лампите бяха изгасени и през прозореца не влизаше никаква светлина... Ноа спеше с красивото си лице отпуснато и спокойно, без следа от страх. Тогава разбрах, че и аз съм помогнал на нея, довел съм и до коренна промяна в живота ѝ... и това беше изключително моя вина.