Щом стигнахме до портите на луксозното заведение, спряхме колата още на входа. Един пиколо дойде да отвори вратата за мен и майка ми, взе бакшиша, който Уилям му предложи, и закара колата кой знае къде.
Ресторантът беше невероятен, изцяло от стъкло. От мястото, където бях, успях да видя някои маси и невероятните аквариуми, пълни с раци, риба и всякакви видове калмари, готови за клане и сервирани за ядене. Преди да ни обслужат, усетих, че някой застава зад мен. Дъхът му докосна ухото ми и ме побиха тръпки. Обърнах се и видях Никълъс да стои зад гърба ми. Дори и с токчета беше с половин глава по-висок от мен. Той едва сведе погледа си към моя.
-Имам резервация на името на Уилям Лейстър. -информира Уилям сервитьорката, която отговаряше за посрещането на нови клиенти. Лицето ѝ се пречупи по необяснима причина и тя побърза да ни пусне в претъпканото и същевременно спокойно и приветливо заведение.
Нашата маса беше на едно от най-хубавите места, топло осветена със свещи като останалата част от ресторанта. Стъклената стена ви предлагаше впечатляваща панорамна гледка към океана и не можех да не се запитам дали в Калифорния е много обичайно всички стени да са прозрачни.
Седнахме и веднага Уилям и майка ми започнаха да си говорят замаяни и да се кикотят един на друг. Междувременно аз не можех да не забележа изумения и недоверчив поглед, който сервитьорката отправи към Ник.
Той сякаш не беше забелязал, откакто започна да върти мини солницата между пръстите си. За миг очите ми се спряха върху тези толкова добре обгрижвани ръце, толкова кафяви и толкова големи. Очите ми се преместиха нагоре по ръката му към лицето му и после към очите му, които ме наблюдаваха с интерес. Затаих дъх.
-Какво ще поръчате?- попита майка ми, което ме накара да я погледна бързо.
Оставих ги да ми поръчват, най-вече защото не познавах повече от половината ястия в менюто. Докато чакахме да ни донесат храната и аз разсеяно разбърквах моя леден чай със сламката, Уилям се опита да въвлече мен и сина му в разговора, който водеха.
-По-рано разказвах на Ноа за спортовете, които могат да се практикуват тук в клуба, Ник. - коментира Уил, карайки сина си да фиксира погледа си, прикован до този момент в края на стаята, в очите на баща си. -Никълъс играе баскетбол и е страхотен сърфист, Ноа. - изтъкна той, като пренебрегна отегченото лице на Ник и се съсредоточи върху мен.
YOU ARE READING
Culpa mia/Моя вина
RomanceНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...
