Culpa mia/Моя вина

Part 20

Nick
Гледах я как се отдалечава, без да разбирам абсолютно нищо и тогава забелязах съобщението под снимката:

-Това се случва, когато напуснеш града. Наистина ли си мислеше, че Дан ще те чака вечно?

Кой, по дяволите, беше Дан? И кой беше онзи глупак Кей, който й изпрати такова съобщение?

Без ни най-малко да ме е грижа, отворих папката със снимки на мобилния ѝ телефон. Имаше много снимки с тъмнокосо момиче, което ако не се лъжа беше същото като на снимката и след няколко с приятели и в нещо като нейното училище видях снимката, която търсех.

Този тип Дан държеше лицето ѝ в неговите ръце и я целуна, докато тя не можеше да спре да се смее, със сигурност знаейки, че правят снимки... Той беше рогоносец...

Заключих телефона и го сложих в джоба си. Нямах представа защо ми се искаше да хвърля това устройство в дълбините на океана или защо онази снимка на Ноа, целуващ това копеле, ме вбеси толкова много, но това, което разбрах, беше ужасното желание да разбия лицето на първия, които видя тази нощ.

Отидох до масата, върху която беше поставен лист хартия с моето име, с това на Ноа и от едната страна на Анна. Пред мен седеше баща ми, а до него съпругата му, имаше още две семейни двойки, чиито имена не можах да си спомня, но на които знаех, че трябва да покажа версията на очарователния и перфектен син на Уилям Лейстър.

Не бяха минали и две секунди, откакто седнах, когато до мен се появи Ана. Усетих парфюма й веднага щом тя седна, а аз се наведох над масата, за да пия кървавочервеното вино, което беше сервирано в почти всяка чаша.

- А малката ти сестра? – попита ме тя пренебрежително.

- Плаче, защото са ѝ изневерили. - отвърнах сухо, без да се замисля.

До мен Ана избухна в смях и аз бях доста раздразнен.

-Нищо чудно, тя е бебе. - коментира тя с нотка на презрение в гласа.

Гледах я няколко мига, анализирайки отговора й. Беше много враждебно да я познавам от две секунди, въпреки че тя не беше много развеселена, че ме видя да удрям предната вечер.

-Разкажи ми за нещо друго.

-Вече трябва да я търпя в къщата си. - казах, поставяйки чашата си обратно на масата.

Без дори да го осъзнавам, започнах да оглеждам стаята за Ноа. Повечето от гостите вече бяха заели местата си, когато я забелязах до бара в другия му край. Тя изчака, докато един сервитьор дойде при нея.