Part 33

530 20 2
                                    

Четири часа и половина по-късно спрях в парка, където винаги ме чакаха сестра ми и социалният работник. Уверих се, че подаръкът, който й нося, е добре скрит на пътническата седалка и излязох от колата, запътвайки се към фонтана, който беше в центъра на парка. Там тичаха и играеха хиляди деца. Никога не съм бил фен на малки момчета, все още ги смятам за непоносими и хленчещи, но имаше малко непоносимо и хленчещо, което ме плени.

Не можах да спра усмивката да се оформи на лицето ми, когато видях в далечината малка руса главица с гръб към мен, която в този момент се беше надвесила над фонтана, без да се страхува да падне.

-Хей, Мадисън. - извиках я, привличайки вниманието й и виждайки как очите й се разшириха, когато ме видя да стоя там, на три метра. - Ще се потопиш ли? - извиках. Видях, че на ангелското ѝ лице се оформи огромна усмивка и тя изтича към мен.

-Ник! - изписка тя веднага щом стигна до мен и аз се наведох да я вдигна и завъртя във въздуха. Златисторусите й къдрици се развяваха, а сините й очи, същите като моите, ме гледаха изпълнени с детска емоция. - Ти дойде! - каза тя, обвивайки малките си ръце около врата ми.

Прегърнах я силно, знаейки, че това момиче държеше сърцето ми в малката си шепичка.

-Разбира се, че дойдох, не всеки ден ставаш на пет години... Какво очаква?- казах й и я оставих на земята и поставих дланта си на главата й. - Ти си огромна колко си пораснала само? Поне десет метра. - казах ѝ, наслаждавайки се да видя как очите ѝ блестят от гордост.

-Повече от това, почти сантиментално! -отвърна скачайки нон стоп.

-Това е много! Скоро ще станеш по-висока дори от мен. - казах ѝ, докато към нас се приближаваше висока, пълна жена с папка под мишница.

-Какво има, Ан? - попитах аз, като поздравих жената, на която правителството беше поверило да наблюдава посещенията ми при малката ми сестра. - Дърпам. - отвърна тя с обичайния си сух тон.- Днес имам много работа, така че ще съм ви благодарна, ако доведете сестра си при мен в уговореното време, нито минута повече, нито минута по-малко, Никълъс. Не искаш да се повтори последния път, нали?- Тя ме предупреди, гледайки ме с мрачно лице.

Последният път сестра ми плака толкова много, когато й казах, че трябва да тръгвам, защото съм пристигнал с час и половина закъснение за срещата с Ан. И настъпи хаос тя се беше обадила в полицията, социалните служби... и беше на косъм, преди тя да я види отново без надзор.

Culpa mia/Моя винаWhere stories live. Discover now