Дъждът ни заваля, намокряйки ни, смразявайки ни, но това нямаше значение, нищо вече нямаше значение, знаех, че всичко ще се промени, знаех, че моят свят е на път да рухне.
-Ти развали всичко, не разбираш ли? Няма връщане назад, дори не мога да погледна лицето ти...
Унили сълзи се стичаха по лицето му.
Как е могъл да ми причини това? Думите му се врязаха в душата ми като прободни рани, разкъсващи ме отвътре навън.
-Дори не знам какво да кажа. - Опитах се аз да се контролирам, опитвайки се да контролирам паниката която заплашваше да ме срине, не можеше да ме напусне... нали?
Очите му се впиха в моите, изпълнен с омраза, презрително, поглед, който никога не съм предполагала, че може да насочи към мен.
-Късаме. - прошепна той с глас накъсан, но твърд.
И с тази една дума светът ми потъна в дълбок мрак, страшен и самотен... затвор, създаден точно за мен, но аз го заслужавах, този път го заслужавах.
YOU ARE READING
Culpa mia/Моя вина
RomanceНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...