Culpa mia/Моя вина

Part 56

Nick
Следях внимателно реакцията ѝ. Откакто я бях видял да побелява, когато си играехме на бутилка и тя трябваше да отиде в килера в тъмното, не можех да спра да се чудя какво, по дяволите, се е случило с нея, че да я накара толкова да се страхува от тъмното. И сега се случи същото. Тялото й беше напрегнато и беше бледа, сякаш споменът за нещо я измъчваше отвътре.

-Успокой се, Ноа. - казах аз, като я притиснах към себе си. Да я почувствам в прегръдките си беше мечта, но сега, когато я бях накарал да се отпусне, изпратих всичко по дяволите, като й зададох проклетия въпрос.

-Не искам да говоря за това. - настоя тя и аз забелязах как трепери под ръцете ми. Какво, по дяволите, се беше случило с него?

-Добре, всичко е наред. - съгласих се аз, галейки я по гърба. Онзи ден не успях да се сдържа, когато трябваше да я целуна, беше минало твърде много време от последния път и ръцете ми не успяха да стоят далеч от нея. Ноа ме плени и откривах, че има нов Никълъс, който не можеше да спре да мисли за нея, дори и да опита.

-Мисля, че трябва да тръгвам. - коментира тя няколко минути по-късно. Проклинах се вътрешно, че провокирах тази реакция. Не ми харесваше да я гледам как се отдалечава от мен всеки път, когато нещата станаха сериозни или всеки път, когато се доближихме един до друг.

-Не, остани. - отказах да заровя лице в шията й, усещайки великолепния й аромат, завладяващ, сладък и невероятно секси.

-Уморена съм, днес беше дълъг ден. - коментира тя, като се размърда и се изправи. Хванах ръцете й, за да я задържа.

-Остани тук да спиш. - я помолих и бях наясно какво ще повярва, щом думите напуснаха устата ми.

Тя ме погледна с широко отворени очи. По дяволите, това ставаше от лошо по-лошо. С Ноа трябваше да стъпвам внимателно.

-Само за сън. - уточних аз, познавайки умоляващия тон на гласа ми. Тя сякаш го обмисли за момент.

-Предпочитам да спя в леглото си. - заяви тя и пусна ръцете ми. Тя сякаш съжаляваше, че трябва да ми каже нещо подобно, но част от мен разбра: след като събуди неприятни спомени, тя нямаше да иска да остане с мен.

-Добре, ще те заведа до стаята ти. - предложих ѝ, изправяйки се.

Тя се изкиска и сърцето ми се изпълни от щастие. Това беше Ноа, която харесвах.