На следващата сутрин познат глас ме събуди, като ме потупа отстрани.
-Хайде ставай, минава дванадесет. - гласът на майка ми каза до мен, отворих очи все още полусънна и я гледах седнала на леглото ми и изглежда сияеща. - Липсвах ли ти?- ме попита тя с голяма усмивка, аз й отвърнах на усмивка и се наведох да я прегърна. Тя най-накрая се беше върнала... Разбира се, че ми липсваше, ти беше тази, която донесе нормалност в живота ми.
-Какво ще кажеш за Ню Йорк? - беше ми интересно, протягам и търкам очите си.
-Невероятно! Това е най-доброто място за пазаруване. - отговори тя ентусиазирано. - Донесох ти много подаръци.
Погледнах я, повдигайки вежди, когато скочих от леглото и отидох направо в банята.
- Страхотно, мамо! Сякаш вече нямах достатъчно чисто нови дрехи. - упрекнах я аз, въртейки очи.
Докато си миех лицето и зъбите, тя седна на тоалетната чиния и започна да ми разказва за прекрасните места, които е посетила.
-Радвам се, че сте си прекарали толкова добре. - признах си, докато влизах в гардероба и минавах покрай различните закачалки, без да знам какво да облека. Когато нямах толкова много дрехи беше много по-лесно и затова все прибягвах до куфара си, който все още беше полуотворен на пода. Част от мен отказа да го отмени, защото това би означавало, че всичко това е истинско, че това е мястото, където ще остана и че няма да има връщане назад.
-Днес имаме планове, Ноа, затова дойдох да те събудя. - обяви тя и когато чух тона на гласа й, разбрах, че това, което щеше да ми каже, няма да е смешно.
-Какви планове? - попитах я с ръка на бедрото. Майка ми мина покрай мен и започна да рови из шкафа, минавайки роклите и внимателно разглеждаше дрехите.
-Имаме интервю в колежа Сейнт Мари. - обяви тя и се обърна да ме погледне.
-Интервю къде? - попитах объркано.
-Твоето ново училище, Ноа. Казах ти, че е едно от най-добрите в страната, не всеки влиза и благодарение на контактите на Уил и на факта, че Ник е бивш ученик, те искат да се срещнат с теб. - обясни тя търпеливо. - Това е чиста формалност, нищо повече, но ще ти хареса да видиш училището, впечатляващо е...
Имах чувството, че искам да повърна.
-Майната му, мамо! Не можа ли да ме вкараш в някоя обикновена гимназия? - избухнах, дърпайки закачалките от едната страна на другата. Изведнъж бях напълно нервна. - Не искам да ходя в шикозно училище, казах ти, освен това, интервю, за какво? Това не е работа, за бога...
أنت تقرأ
Culpa mia/Моя вина
العاطفيةНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...
