Culpa mia/Моя вина

Part 47

Настана тишина, с изключение на шума от двигателя и пътя, и този път аз бях тази, която натисна бутона на радиото, след което се облегнах назад със скръстени ръце и погледнах през прозореца. За първи път Ана сякаш нямаше какво да каже остроумно или глупаво, а Никълъс изглеждаше потънал в мисли, без да осъзнава колко неудобно беше да бъдеш в същата кола като идиотката, с която спеше. Нямах представа каква връзка са имали, но нямаше да е много сериозна, ако той се беше разбрал с мен няколко пъти.

Зарадвах се, когато стигнахме до ресторанта, който се намираше в покрайнините на града на път, изпълнен с барове и много оживени хора. Видях Джена и Лайън на портата и веднага щом Никълъс спря колата, хукнах към тях.

Джена ме прегърна и Лайън ми се усмихна с онова студено лице, но много по-дружелюбно от това на Ник. До него и за моя изненада беше Марио. Много пъти ми идваше на гости в бара и си говорихме. Той ми се усмихна, показвайки белите си зъби.

-Ето ѝ най-добрата сервитьорка в заведението! - ток извика, карайки ме да се засмея. Той ми се ухили, но усмивката му сякаш избледня, когато Ник и Анна се появиха зад мен.

Гледах как двамата се гледат и бях напълно наясно с враждебността в средата.

-Какво правиш тук? - попита го грубо Никълъс. Гледах го намръщена. Защо винаги трябваше да се държи като задник?

-Току-що се засякохме и му казах да остане да обядва с нас. - обясни Джена с намигване и явно неподозираща за напрежението между двамата.

Реших да се намеся, преди доведеният ми брат да започне бой точно тук. Познавайки историята му, това изобщо не би ме изненадало.

-Страхотен! – възкликнах, насилвайки се да се ухилим.

Около нас имаше доста хора на опашка за влизане в ресторанта. За щастие не беше никак изискано, така че тоалетът ми беше доста подходящ, за разлика от този на Анна, която беше с токчета и оскъдна рокля. - Ти ще бъдеш моята среща тази вечер, Марио, тъй като явно щях да играя ролята на свещник. - казах спокойно, гледайки двете двойки. Очите на Марио светнаха и той прегърна раменете ми, за да ме придърпа към себе си.

-Блестящо! – изцепи се той и отиде до гишето, където бяха написани резервациите. Преди да се обърна от Никълъс, видях как лицето му беше изкривено от нещо по-лошо от гняв.