Culpa mia/Моя вина

Part 34

По време на пътуването се обадих на Ан, за да я попитам за хамбургера и наистина сестра ми можеше да яде този ден в Макдоналдс. Този проблем е решен, наслаждавам се на детските приказки, докато шофирам в посока към най-добрия Макдоналдс в Лас Вегас. Преди да сляза извадих от раницата ѝ инжекцията, която винаги трябва да ѝ бия по едно и също време преди ядене.

-Готова ли си? - попитах, повдигайки роклята й, хващайки щипка кожа под пъпа й и доближавайки иглата до полупрозрачната й кожа.

Малките ѝ очи винаги се насълзяваха, но тя никога не се оплакваше. Сестра ми беше смела и мразеше, че е била засегната от тази болест. Ако можех, щях да го предам на себе си за по-малко от секунда, но животът беше толкова несправедлив.

-Да. - отвърна тя шепнешком.

Десет минути по-късно хапвахме, заобиколени от хора с крещящи деца и хора, които се смееха на глас.

-Хубаво ли е? - попитах я, докато видях как кетчуп изцапа цялата ѝ уста.

Тя кимна и аз се забавлявах да я гледам как яде.

-Знаеш ли, Ник? Скоро ще започна да ходя на училище. - каза ми тя, като взе картофи и ги сложи в устата си. - Мама ми каза, че ще бъде много забавно и ще бъда с много нови деца. -продължи да ми казва тя. - Мама казва, че когато си тръгнал на училище, си се карал с момичетата като мен, защото са искали да им станеш гадже, а ти не си го направил, защото си казал, че са глупави.

Опитвах се да скрия гнева, който ме предизвика, като знаех, че майка ми говори за мен, сякаш тя беше добра майка, сякаш не ме беше оставила сама, когато имах най-голяма нужда от нея.

-Вярно е, но това няма да ти се случи, защото ти си много по-забавна от всяко друго момиче. - уверих я, отпивайки от моята кока-кола.

-Никога няма да си имам гадже. - увери ме тя и аз не можах да сдържа усмивката си. - Имаш ли приятелка, Ник?

Мигновено и без видима причина се появи лицето на Ноа в главата ми. Нямам приятелка, но бих искал да правя неща като гадже с нея... По дяволите, какво, по дяволите, си мислех?

-Не, нямам приятелка. - отговорих аз. - Ти си единственото ми момиче. - добавих, навеждайки се напред и дръпвайки една от къдриците й.

Мади се усмихна и след това продължихме да говорим. Беше забавно да говоря с нея, чувствах се спокоен и себе си. По някакъв начин да си с петгодишно момиче намери повече вътрешен мир, отколкото с която и да е друга жена. След обяд я заведох на разходка из хилядите места в Лас Вегас. Купих й цялостно розово и бяло футболно облекло, включително и роклята за кукли и обувките, които случайно оставихме в банята. Остатъкът от деня отлетя и преди да се усетя, минаха само десет минути, преди Ан да дойде да я вземе. Вече бяхме в парка, повече от половин час си играехме да си подаваме топката и знаех, че най-лошото предстои.