Culpa mia/Моя вина

Part 68

Nick
Когато я оставих в училище, не мислех, че всички онези мрачни чувства ще ме обзет, но те се случиха. Не можех да си избия от главата, че момичето, което обичах лудо, е било малтретирано, докато едва не е била убита. Това беше нещо, което не можех да пренебрегна и поради тази причина отидох направо в офиса на баща ми. Тя искаше да знае какво мисли той за всичко това, но най-вече искаше да разбере какво може да направи законно, след като разбра, че жената, която обича, е била бита и малтретирана от години.

Когато стигнах до офисите на Leister Enterprises, всичко, което трябваше да направя, беше да отида направо на последния етаж. Джанин, секретарката на баща ми, ме познаваше през целия ми живот, тя отговаряше да ми купува подаръци за рождения ден и да ме води до мои приятелски партита. Тя беше ходила на футболни мачове, когато баща ми беше зает с работа, и беше тази, която ми се караше, когато от училище идваха известия за лошо поведение. Джанин беше нещо като майка, просто това никога не докосна сърцето ми, никоя жена не го направи, докато не дойде Ноа, но я обичах през всичките тези години.

-Никълъс, какво правиш тук? - попита ме тя с приятелска усмивка. Джанин беше много слаба и беше около шестдесетте. Баща ми я държеше, защото нямаше по-трудолюбива и вярна жена от нея, а и защото не беше лесно да се търпи баща ми в работно време... стажувах в неговата фирма.

-Здравей, Джанин, трябва да говоря с баща ми. Тази среща? - попитах, опитвайки се да сдържа желанието да вляза без да почуквам.

-Не, влез, той просто преглежда случая от този следобед. - каза ми тя и след това тръгна право към кабинета си. Влязох без да почукам и тъмносините очи на баща ми се вдигнаха над очилата му за четене, за да ме фиксира.

-Какво правиш тук? - попита ме той сериозно. Никога не ме поздравяваше, това беше навик, който беше придобил и му беше трудно да се отърве от него.

-Дойдох да говоря с теб за Ноа... и за Рафаела, по-точно. - отговорих аз, застанал пред скъпата му маса и се надявах той да бъде честен с мен поне веднъж в живота си. - Наясно ли си какво ѝ е направил копелето баща ѝ?

Баща ми ме погледна няколко секунди и след това остави това, което четеше, на масата. Стана, отиде до бара си и си наля чаша бренди.

-Как разбра? - попита той малко по-късно.

Тогава вече знаех, нещо, което също не ме изненада много. Нещо такова не може да се крие дълго време.