Culpa mia/Моя вина

Part 23

Бях толкова изненадана от предложението му, че не можах да го обмисля, докато шокът не премина. Да целуна този идиот? Никога! Но като го премислих добре... Беше наистина добро и не че го исках, но знаех много добре как това ще се отрази на онзи идиот Дан. Той беше самонадеян, мислеше се за най-красивия в моето училище и нямаше нищо, което да го притеснява повече от едно момче, което го превъзхождаше по физическа привлекателност.

-Добре. - отвърнах и той впери очи в моите, напълно объркан и изненадан. Очевидно това не беше отговорът, който очакваше.- Искам този задник да се чувства като най-голямото лайно на света и ако трябва да те целуна, за да го направя…- Свих рамене. - Ще го направя. Но тази вечер не искам да ходя никъде, добре си прекарвам, така че това е сделката -казах аз, наблюдавайки го внимателно. Той ме гледаше намръщено, сякаш се опитваше да разбере думите ми. - Предлагаш ми тялото си, за да мога да си върна на идиотското си бивше гадже и бившата ми най-добра приятелка и обещавам никога повече да не се връщам на тези твои малки партита.

Щом свърших да говоря, на лицето му се появи усмивка. Погледнах го намръщено, какво беше толкова смешно?

-Наистина си болна в главата, знаеш ли? — каза той, разтърсвайки недоверчиво.

-Наред е всичко с мен и единственото, което има значение за мен, е този задник да страда толкова, колкото страдам и аз. -отвърнах и можех да чуя болката в гласа си. Тази снимка продължаваше да се появява в съзнанието ми, измъчвайки ме. Изобщо не ме интересуваше, че ми е доведен брат, нито че е най-глупавият в страната на идиотите... всичко, което исках беше отмъщение. Знаех също, че напитките, които бях пила през цялата нощ, повлияха на решението ми в този момент, но това не ме интересуваше.

-Ще ме целунеш ли или не? - сопнах му се аз неудобно.

Ник поклати глава насам-натам, продължавайки да ми се смее. Това ме притесняваше, така че направих това, което исках да направя оттогава. Вдигнах крак и го ритнах в пищяла. Той извика по-скоро на изненада, отколкото на болка.

-Имбецил, спри да се смееш! - пуснах го с досада. - Тук има хиляди момчета... ако ти не го направиш, ще намеря някой друг. - отвърнах аз, решена да си тръгна и да направя точно това, което му казвам.

Той изведнъж стана сериозен.

-Нищо подобно. - каза той грубо.- Искам да те махна от очите ми възможно най-бързо, така че ела тук. - нареди той и ме издърпа до предната част на колата. От там никой, който беше на това парти, не можеше да ни види и аз го оцених. Седнах на капака със скок, Никълъс, междувременно, прокара поглед нагоре по краката ми, за да се приземи върху очите ми.