New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

2

Както си спях спокойно усетих как нещо скочи върху мен. По-скоро някой.

-Ставай поспаланкеее.- извика Грейсън в ухото ми.
-Ммм... още пет минути.-казах сънено.
-Хайде ставай, ще закъснееш за първия си ден в университета.- изписка като ученичка Грейсън.
-МАМКА МУ!-веднага скочих от леглото.-Защо не ме събуди по-рано?- започнах да истерясвам.
-Хей, хей... спокойно имаш време. Часът е 7:30 , лекциите започват в 9:00. Сега се успокой.- успокои ме Грейсън.
-Добре.
-Хайде започвай да се оправяш. Направил съм палачинки с шоколад и банан.
-Любимите ми.
-Знам.-каза Грейсън и излезе от стаята.

Взех си душ и си измих зъбите. Облякох тениска и дънки, напръсках се с парфюм и си взех телефона. Ще се обадя на мама, все пак ѝ обещах, че всеки ден ще ѝ се обаждам.

-Хей, мамо. Да не те събудих?
-Не, миличка. Станала съм отдавна. Ти какво правиш?
-Нищо, ще закусвам след малко и ще ходим в университета с Грейсън.
-Добре, хайде отивай да закусваш да не закъснеете.
-Добре, чао мамо.
-Чао, Али. Обичам те.-каза мама и затвори.

Слязох долу при Грейсън. Миришеше на палачинки. Грейсън беше в кухнята и пиеше кафе. Седнах до него и си взех една палачинка и си налях сок. Опитах от палачинката и... това беше най-хубавата палачинка, която съм яла.

-Е, харесват ли ти?-попита Грейсън.
-Обожавам ги. Не знаех, че готвиш толкова вкусно.
-Мда, аз имам много таланти. Като това да готвя, да съм красив, много съм умен...
-И скромен.- казах и се засмях.
-Да и това също. Ако си готова ти предлагам да тръгваме, защото ще закъснеем.- каза той, а аз кимнах и станах от масата. Излязохме от сградата и Грейсън ми каза да го изчакам в колата, а той щял да отиде до магазина за вода. До университета няма ли магазини или кафенета откъдето да си вземе вода?

Спряхме пред университета. Обля ме вълна от притеснение, не знам защо. По принцип не се притеснявам от такива работи.

-Хей, добре ли си?- Грейсън забеляза, че съм притеснена.
-Аз...да, добре съм.-отговорих му и се усмихнах. Вдъхна ми увереност. Не знам защо, но Грейсън винаги ме прави по-смела. За това го обичам, защото винаги е до мен и винаги ми дава добри съвети.
-Тогава хайде да влизаме.-каза и двамата влязохме в сградата. Навсякъде имаше студенти, които си говореха. Нормално. С Грейсън влязохме в стаята, а той се запъти към едно момче с кафяви очи и черна коса. Беше красив, добре де много красив. Братовчед ми ме остави да стоя по средата на стаята. За да не изглеждам странно, реших да седна на един от чиновете. Имаше свободно място до едно момиче. Изглеждаше мила. Имаше кафява коса и същия цвят очи. Седнах до нея и реших да завържа разговор. Трябва да си намеря приятели.

-Здравей, аз съм Алисън.-усмихнах ѝ се.
-Наталия, но ми викай Нати.- каза и се усмихна.- Нова ли си?
- Да. Вчера пристигнах в Лос Анджелис.
-В общежитие ли си?
-Не, засега съм при братовчед си. Той също учи тук.
-О, кой е той?
-Грейсън.
-Грейсън Долан?-попита тя
-Ъм, да.- отговорих объркано.
-Вече сме най-добри приятелки. Грейсън е най-якото момче тук заедно със Зейн. Двамата са доста добри приятели, а и аз съм най-добрата приятелка на Зейн. Така че и аз се водя нещо като "яка"- каза Наталия и видях как нещо блестеше в очите ѝ, когато говори за Грейсън.
-Ти да не би да харесваш братовчед ми?- попитах я и повдигнах вежди.
-Нее, т-той не е мой тип. Изобщо.- каза тя, а аз я погледнах.-Добре де, може би малко.- и двете се засмяхме. Лекторът влезе в стаята и всички млъкнаха.

Часовете не бяха толкова зле. През повечето часове се опознавахме и ни пускаха да правим каквото искаме. Сега съм в двора с Нати и чакам Грейсън, за да се приберем. Мисля да ги събера с Нати ще са много сладки. Грейсън дойде и разби фантазиите ми с него и Нат. Имаше още едно момче до него. Това от сутринта.

-Хей Зейн.- поздрави го приятелката ми и се прегърнаха.
-Хей Нат. Как е?-попита я Грейсън.
-Супер, при теб?
-Супер. Е, Али как мина първият ти ден.-попита ме Грейсън.
-Всъщност доста добре.
-Зеййннн скъпиии.- провикна се някакво момиче. Зейн се обърна, а тя се затича към него. Беше руса, много руса, имаше поне един тон грим на лицето си и беше облечена с къса рокличка. Мдам типична кифла. Тя го целуна или по-скоро се опита да го изяде.
- Нати пати коя е приятелката ти?- попита с пискливия си глас кифлата.
-Спри да ме наричаш така, Клоуи иначе ще останеш без екстейшъни.- отвърна и Нат.
-Зейн кажи на приятелката си да спре да се държи грубо с мен.-изписка Клоуи като малко дете. Ох, няма да издържа дълго.
-Клоуи стига си пискала пукна ми тъпанчето.- каза ѝ Грейсън и аз не се сдържах и се засмях.
-Май ти е много смешно? Как се казваш?- попита ме пискалото.
-Алисън.
-Е, Алисън надявам се да се сприятелим. -каза Клоуи и се усмихна фалшиво.- Зейн, бебе аз ще тръгвам имам час за маникюр.-изписка отново и целуна Зейн след което тръгна. Благодаря ти боже.
-Брат как я търпиш?-попита го Грейсън, а той вдигна рамене.- Както и да е. Братовчедке трябва да ти направим парти за добре дошла.-каза Грейсън.
-Не е нужно. А и не познавам почти никой.
- Познаваш мен, това ти стига.- каза Нат и се засмяхме.
- Аз ще те запозная с моите приятели на партито. Зейн ще дойдеш нали?
-Разбира се, не е купон ако Зейн Малик го няма.- каза и направи самодоволна усмивка. Още един "скромен".

С Грейсън отидохме по магазините, за да купим неща за партито. Ще е в неговия апартамент. Взехме украса, храна и напитки. Нати каза, че ще дойде по-късно да помогне, а Зейн ще донесе алкохола. Какво започване на седмицата само.