New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

30

Гледна точка на Зейн

Не знам какво ми стана, когато видях Алисън да си говори с този. Просто се ядосах, че си говорят. Това нормално ли е? Тя е свободна и може да прави каквото си иска. Не знам, но когато я видя да си говори с някое момче и побеснявам. Дали наистина ревнувам? Аз влюбвам ли се? Ами ако наистина съм влюбен. Готов ли съм за нова връзка? Алисън не би ме наранила, но просто се страхувам. Звуча като идиот.

Отидох на бара и си поръчах уиски, за да прогоня тези мисли от главата си. Червенокоската от преди малко се появи. Седна до мен и ми се усмихна. Не разбра ли, че не искам да правя нищо с нея? Толкова ли е отчаяна? Тя отново се доближи до мен и ми намигна. Преди бих ѝ се вързал, но сега... сега мисля само за Алисън. Мамка му, Зейн влюбваш се. Изпих чашата на екс и станах от мястото си. Излязох навън да изпуша една цигара. Забелязах Алисън да се подпира на стената. Беше замислена. Отидох при нея и се облегнах на стената. Запалих една цигара и тя ме погледна.

-Не знаех, че пушиш.-каза тя.
-Много неща не знаеш за мен.-издишах дима и я погледнах. Тя ме гледаше с кафевите си очи и повярвайте ми можех да потъна в тях. Защо ми влияе така? Започнах да се приближавам бавно към нея, а тя не отделяше поглед от мен. Погледнах към устните ѝ и мамка му искам да ги усетя отново. Тя се изкашля леко и се отдръпна.
-Аз... ъм... ще вляза да видя къде са Нат и Грейсън.-каза и тръгна. Аз не отделях поглед от нея. Тя влезе вътре и аз загасих цигарата си. Постоях още малко и се усмихнах леко. Влязох в клуба и отидох при другите.

Гледна точка на Алисън

Стояхме на сепарето и си говорехме. Зейн и Грейсън бяха поръчали две бутилки с уиски. Явно тази вечер отново ще се вършат глупости, като ги знам какви стават като се напият. Дано поне Нат не се напие, че не знам какво ще ги правя.

-Кога ще заминавате за Вегас?-попита Зейн.
-Утре в 11 ни е полета.-отговори Нат.-Гледай да не се напиеш много.-предупреди Грейсън и той вдигна рамене.
-Нищо не обещавам. А и Алисън, ти ще останеш при Зейн докато се върнем.-каза Грейсън и го погледнах странно.
-Защо? Не е нужно мога и сама да се грижа за себе си.-обясних му.
-Знам, но Кевин и Джак са намислили нещо. Ония ден Джак беше ядосан, защото сме им "откраднали" момичетата.-каза Грейсън и сложи кавички.
-Защо мисли така?-попитах объркано.
-Защото Нат ми е гадже и не обича Кевин и защото ти не харесваш грозната мутра на Джак.-отговори Грейсън.
-Ами Алисън има вкус за момчетата, така че...-каза Нат и аз се засмях.
-Да спрем да говорим за тези идиоти и да се забавляваме.-извика Грейсън и надигна чашата си и я изпи на екс. Зейн последва примера му и двамата изчезнаха на някъде. С Нат поклатихме глави и се засмяхме.

-Луди хора.-каза Нат и аз кимнах. Момчетата се върнаха и носеха шотове. Не знам Грейсън утре как ще пътува. Ще има махмурлук. Негова работа.  Те взеха по един шот и го изпиха. Нат последва примера им и тя изпи един. Аз също си взех един. Не знам кой ще кара после, но не ми пука. С Нат отидохме да танцуваме.

Два часа по-късно момчетата бяха пияни, както си мислех и вършеха простотии. Сега танцуваха на дансинга. Танцуваха силно казано, по-скоро се излагаха. С Нат ги наблюдавахме и им се смеехме.

-Мисля че е време да си тръгваме. Утре ни чака полет за хващане.-каза Нат и аз кимнах.
-Да, хайде да прибираме пияниците.-съгласих се и се засмяхме. Отидохме при тях и ги задърпахме към изхода. Излязохме на вън и Зейн се насочи към една котка, а Грейсън към онова дърво отново. И двамата започнаха да говорят, а ние с Нат ги наблюдавахме.

-Хей Дръвчо. Помниш ли ме?-попита Грейсън дървото.-Спомняш ли си колко много ти говорих за онова момиче предният път?-попита и посочи Нат.-Казах ти, че ще станем гаджета. Видя ли? Тя също ме обича. Много съм щастлив, Дръвчо. Даже утре ще ходим във Вегас.-каза радостно и Нат се усмихна. Тя отиде при него и се опита да го отдели от дървото. Аз отидох до Зейн.

-Здравей, коте. Ти си едно много хубаво коте.-каза Зейн и погали котето. То измяука и започна да мърка. Аз се усмихнах леко.-Май, много обичаш да те галят, а? Много си сладко, напомняш ми на Алисън. Объркан съм. Не знам какво изпитвам към едно момиче, коте. Мисля че се влюбвам.-след като каза това аз се стъписах. В кой се влюбва? Дали и той е влюбен в мен?-Какво да правя, приятел? Да ѝ кажа ли как се чувствам?-попита и котето само измяука и избяга някъде.-Чакай, върни се. Не ми каза какво да правя.-започна да вика Зейн и се обърна към мен.-О, здравей Алисън.-помаха ми Зейн.-Чу ли за какво си говорим?-попита и залитна. Аз отидох до него и му помогнах да се придвижим до колата.
-Малко.-отговорих и се засмях.
-Сигурно сега си мислиш, че съм идиот?.-чух го да казва.
-Не, защо да си мисля това?-попитах го.
-Не знам. Може би защото си говоря с котки и искам съвет от котка.-каза и се засмя.- Според теб какво трябва да направя ако започна да изпитвам чувства към някой? Да му призная ли?-попита той и аз замълчах. Как да му отговоря, след като аз самата не знам как да постъпя?
-Послушай сърцето си.-казах и отворих вратата на колата. Той влезе вътре и аз седнах на шофьорското място. Аз пих най-малко, така че аз трябва да карам отново. Нат седна до мен и потеглихме.

Спрях пред сградата, в която живеем с Грейсън и слязохме от колата. Момчетата мрънкаха нещо, но не можах да ги разбера. Качихме с в асансьора и натиснах копчето. Вратите се отвориха и ние излязохме. Отключих вратата на апартамента и влязохме вътре. Грейсън и Зейн се проснаха на дивана и веднага заспаха. Нат се качи горе да оправи багажа на Грейсън за утре, а аз отидох в моята стая. Събйх обувките си и съблякох роклята си. Облякох си пижамата и си свалих грима. Легнах на леглото и заспах.