New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

8

Алармата ми звънна в 7:30. Станах и отидох в банята да си измия зъбите. Облякох си бяла тениска с надпис и накъсани дънки. Обух си обувките и слязох при Грейсън. Той беше в кухнята и закусваше.

-Добро утро!- поздравих.
-Добро да е!- отговори сънено.-Кафе?- попита ме, а аз кимнах. Той ми сипа в една чаша.
-Трябва да си взема кола.
-Защо?-попита и свъси вежди.
-Защото не мога постоянно да те занимавам да ме караш където поискам.-обясних му.
-На мен не ми прече.-каза и повдигна рамене.
-Да, но понякога не можеш да ме закараш където поискам, нали?-казах, а той ме погледна и кимна.
-Добре, след лекциите ще ти изберем кола.-каза и доизпи кафето си.- А сега да тръгваме.-кимнах и си взех чантата.

Спряхме пред университета. Нат и Зейн бяха в двора. Отидохме при тях и се поздравихме. Влязохме в сградата и лекциите започнаха.

Като цяло нищо интересно не се случи. Лекциите бяха скучни. Засякох си погледа със Зейн няколко пъти. Говорих с Джак и се разбрахме да излезем в сряда. Часът е 14:30 и имам време да си избера кола.

-Хей, искаш ли да отидем в мола? Има намаление.-попита Нат.
-С удоволствие, но трябва да си купя кола.-каза ѝ и се усмихнах.
-И какво прече пак да отидем? Ще дойда с теб и като си купиш тъкмо ще ме повозиш.-каза и ми намигна.
-Добрем. Грейсън ни чака, да тръгваме.-казах ѝ и се запътихме към паркинга на университета, но Зейн ни спря.
-На къде?-попита.
-Али ще си купува кола и после до мола да я изпробваме.-обясни му Нат развълнувано.
-Че ти имаш ли шофьорска книжка?-попита Зейн и ме погледна.
-Разбира се, че имам. Как мислиш се прибрахме в събота, когато бяхте пияни и вършехте глупости?-казах леко раздразнено, а той повдигна рамене.
-Както и да е, ще дойда с вас. Искам да видя каква кола ще избереш.-каза подигравателно. Не му отговорих и тръгнах към Грейсън. Чух стъпки зад себе си и разбрах, че са тръгнали след мен.

Грейсън чакаше подпрян на колата си. Беше със слънчеви очила и пиеше кола. Като ни видя, свали очилата си и заговори.

-Готова ли си да си имаш собствена кола?-попита ентусиазирано Грейсън. Защо всички толкова се радват, че ще си купувам кола.
-Не съм била по-готова.-казах и се засмях.-Нат и Зейн също искат да дойдат.
-Добре. Тъкмо ще ти помогнат да си избереш хубава кола.-каза и се засмя. И той ли?
-Имам вкус за коли.-казах и извъртях очи.
-Да, да. Хайде да тръгваме.-каза Грейсън и тръгна да се качва в колата, но се спря.-Чакай, а ти откъде имаш пари?-попита.
-Спестявания, а и мама ми даде.-казах и се качих в колата. Зейн и Грейсън бяха отпред, а аз и Нат отзад.

Зейн и Грейсън си говореха за нещо, а Нат се ровеше в телефона си. Аз гледах през прозореца, докато не спряхме. Грейсън беше спрял пред една автокъща. Слязохме и аз се запътих да оглеждам колите. Вече си бях избрала кола. Мерцедес, но ако е прекалено скъпа ще избера нещо друго. Един мъж дойде при нас и ме попита каква кола точно искам.

-Добър ден! Името ми е Джон. Да ви помогна с нещо?-попита любезно Джон.
-Хей, Джон.-каза Зейн и се здрависаха. Май се познават.-Какво правиш тук?
-Работя, очевидно.-каза и се засмяхме.-Продавам коли, а вие какво правите тук? Хей, Грейсън от кога не сме се виждали?-каза радостно Джон и се здрависа с Грейсън.
-Братовчедка ми си търси кола. Някакви предложения?-каза Грейсън.
-Здравей, приятно ми е...-протегна ръка.
-Алисън.-казах му името си.
-Приятно ми е Алисън. Е, каква кола си търсиш?
-Мерцедес.-казах и всички ме погледнаха.
-Сбъркал съм. Разбираш от коли.- каза Грейсън, а аз му се усмихнах самодоволно.
-Имаме един модел. Кабрио е, с две врати. Вчера ни го докараха, но е малко скъпичко.-каза Джон.
-Нека да го видим все пак.- казах и му се усмихнах мило. Джон тръгна на някъде, а ние след него. Спря се пред бял Мерцедес. Беше нов модел, ето защо ще е скъп. Огледах го отвътре. Беше с черен кожен салон. Не беше много голям, но не беше и прекалено малък. Точно такава кола ми трябва.
-Колко струва?-попитах.
-150 000 долара.- каза, а аз едва не се задавих. Прекалено много е.
-Доста е скъпо.-казах леко розачаровано.-Нещо друго ще може ли да ми предложиш, Джон?
-Сега се сетих.-каза Джон.-Имаме още един Мерцедес. Не е кабрио, но е много хубав. С четири врати е и е по-евтин.
-Ще мо го покажеш ли?-попитах, а той кимна. Тръгнахме на някъде. Не след дълго се спряхме пред черен Мерцедес. Огледах го отвътре и ми хареса. Попитах Джон за цената и той ми я каза. Устройваше ме. Даже свали цената. Подписах документите и Джон ми даде ключовете. Вече си имах кола. Йей.

-Честито и безаварийно каране.-каза Джон и ми се усмихна.
-Благодаря.-благодарих му и му се усмихнах.
-Хайде да изпробваме това бебче.-каза Грейсън и тръгна да взима ключовете, но ги дръпнах преди да е успял.
-Няма да ми караш колата. Ще я надраскаш.-казах му и влязох в новата си кола. Запалих и двигателя изръмжа. Харесва ми.-Хайде Нати, да изпробваме това бебче.-казах и се усмихнах. Тя се качи в колата ми.
-Не е честно. И аз искам да покарам.-изхленчи Грейсън като дете, а аз му се изплезих.
-Ще се качвате ли или ще стоите и ще се цупите?-казах им, а те се качиха. Настъпих газта и излязох от автокъщата. Доста си е мощна колата. Направих едно завойче и се върнах да оставя Грейсън и Зейн. Все пак колата на Грейсън остана в автокъщата. Зейн проговори преди да слезе.
-Грешал съм за теб, Купър. Можеш да караш кола.
-Най-накрая си го призна, Малик.-казах и му се изплезих, а той се усмихна. Боже има толкова сладка усмивка. Те слязоха от колата, а ние с Нат тръгнахме към мола.