New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

34

Събудих се в стаята си. Не помня да съм се местила. Сигурно Зейн ще ме е преместил. Снощи малко се разстроих заради татко, но Зейн бързо оправи настроението ми. Толкова е прекрасен и се чувствам в безопасност с него.

Спрях с мислите за Зейн и станах от леглото. Отидох да си измия зъбите и след това се облякох. Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно. Взех телефона си и слязох долу. Не видях никъде Зейн и отидох в кухнята. Реших да направя палачинки и започнах да правя сместа. Изкарах брашно, мляко и яйца. Разбърках всичко и видях Зейн да влиза в кухнята. Аз му се усмихнах и той дойде при мен.

-Добро утро!-поздравих го.
-Добро утро! Какво правиш?-попита с дрезгав глас.
-Палачинки.-отговорих.-Няма да са толкова хубави като твоите, но все пак стават.-казах и се засмях. Той също се засмя.
-Сигурен съм, че ще са много вкусни.-каза той и ми се усмихна. Той се доближи до пакета с брашно и ме опръска с брашното по лицето.
-Защо го направи?-попитах и се почистих. Той започна да се смее.-Не е смешно.-казах сърдито и взех пакета и го изсипах отгоре му. Той спря да се смее и изглеждаше изненадан. Аз му се изплезих и той започна да ме гони. Бягахме из цялата къща и Зейн правеше всичко в брашно. Накрая се изморихме и седнахме на дивана. Аз го погледнах и цялата му коса беше Бяла от брашното. Започнах да се смея и той ме погледна.
-Стига си се смяла. Виж какво ме направи.-каза той сърдито и се посочи.
-Сладък си.-казах му, а той продължаваше да се прави на сърдит.-Не се сърди де. Все пак ти започна.-припомних му.
-Значи съм сладък, а?-попита и повдигна вежди.
-Мда, сладък си, когато се сърдиш.-казах му и той се приближи към мен.
-Ти също си сладка. И искам отново да опитам тези устни.-каза той и аз го погледнах изненадано и в този момент той ме целуна. Целуна ме, мамка му пак се случва. Аз разбира се му отвърнах и той задълбочи целувката. Той се притисна още повече към мен и аз поставих ръце на врата му, а той на кръста ми. Езиците ни се движеха и всичко беше толкова хубаво. Устните ни си пасваха идеално. Пеперудите в стомаха ми започнаха да пърхат и цялата настръхнах. И разбира се, все ще се намери нещо, което да съсипе момента. Телефонът ми звънна и със Зейн се отделихме от целувката. Аз взех телефона си и видях кой прекъсна най-хубавия момент в живота ми и това беше Грейсън. Сериозно ли? Вдигнах и поставих телефона на ухото си.

-Здравей, Алисън. Да не да те събудих?-попита Грейсън.
-Не, спокойно. Какво има?-попитах леко раздразнено.
-Аз да попитам дали ще може да ни вземето от летището?-попита той.
-Ще ви вземем, няма проблем.-отговорих му.
-Благодаря. Ще кацнем към 14:30.-каза той.
-Добре, ще бъдем там.
-Още веднъж благодаря. Сега ще затварям, защото трябва да оправим багажа.-каза той и затвори. Аз издишах и оставих телефона на масата. Погледнах към Зейн и го видях да си ровичка нещо в телефона. Сега след целувката какви сме с него?