New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

47

Понеделник е и колкото да не ми се иска, днес сме на университет. Беше хубава ваканция. Случиха се много неща, от които повечето хубави. Колкото и да не ми се искаше, трябваше да стана от мекото и удобно легло и да се приготвя за университет. Станах от леглото и отидох в банята. Взех си душ, след това си измих зъбите и се облякох. Оправих косата си и си сложих грим, който се състоеше от спирала, малко очна линия, коректор и гланц за устни. Напръсках се с парфюм и се погледнах за последно в огледалото, след което слязох долу и си взех чантата. Обух си обувките и излязох от апартамента.

Качих се в колата си и потеглих към университета. След около 30 минути вече бях на паркинга. Слязох от колата и в този момент видях Зейн да паркира до мен. Усмихнах се и го изчаках. Той слезе от колата и я заключи. Дойде при мен и ме целуна.

-Добро утро, бебе!-поздрави ме той.
-Добро утро!-поздравих го и аз.-Искаш ли да отидем в кафето и да изчакаме Нат и Грейсън?-попитах.
-Добре.-отговори той и се запътихме към кафето до университета. Влязохме вътре и аз си поръчах фреш от портокал, а Зейн кафе. Седнахме на една маса и зачакахме Нат и Грейсън.

-Кога ще се местиш?-попита Зейн и отпи от кафето си.
-В други ден. Трябва да започна да си оправям нещата малко по малко.-казах и се засмях. В този момент Нат и Грейсън дойдоха и седнаха при нас.
-Здравейте!-поздравиха ни те.
-Здрасти! Как сте?-попитах ги.
-Много добре. Днес ще се нанеса в апартамента.-отговори Нат.-Очаквам и теб други ден.-намигна ми тя.

Изпихме си нещата и станахме. Влязохме в университета и се блъснах без да искам в Джак. Извиних му се и очаквах да ме заговори или нещо, но той просто ме погледна на криво и си продължи. Знам че е замесен в схемите на Кевин, но мислех, че сме приятели. Както и да е. Влязохме в стаята и лекциите започнаха.

През почивката бяхме седнали в двора на университета. Говорехме си и по едно време Нат стана, за да си вземе нещо от колата.

Гледна точка на Нат

Отидох до колата, за да си взема якето, защото ми стана хладно. Тъкмо щях да я отключа, когато някой ме хвана за ръката и ме дръпна леко настрани. Аз погледнах човека и видях, че това беше Кевин. Какво пък иска сега?

-Какво искаш?-изсъсках.
-Ела с мен. Обещавам, няма да ти направя нищо.-каза той и тръгнахме към неговата кола. Влязохме вътре и той потегли.
-Какво, пак ли ще ме завлечеш в някоя къща извън града и ще ме пребиеш от бой?-попитах.
-Не, аз исках да ти се извиня. Не трябваше да правя това и никога не бих ти го причинил отново.-каза той и аз го погледнах невярващо.
-Добре, тогава какво искаш?-попитах.
-Мама много иска да те види. Постоянно ми говори за теб.-отговори той.
-Чакай, какво?-попитах объркано. Той не ми отговори и продължи да кара.