New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

32

Гледна точка на Зейн

С Алисън се прибрахме и оставихме покупките в кухнята. Аз взех сака ѝ и го качих в стаята ѝ. Оставих я да се оправи и излязох на терасата. Седнах на един от столчетата и извадих телефона си. Набрах номера на Нат и зачаках да вдигне.

-Какво има Зейн?-попита Нат.
-Влюбен съм в Алисън.-казах и се усмихнах.
-Аха..-чух я как се задави.-Чакай малко. Какво?-извика тя.-Да, знаех си. ЗНАЕХ СИ! Време беше да се осъзнаеш, мамка му.-продължаваше да вика и аз се засмях.
-Стига си викала, спука ми тъпанчето.-казах ѝ.
-Как да не викам? Зейн, толкова се радвам. Призна ли ѝ?-попита тя развълнувано.
-Нат, какво става? Защо викаш така?-чух гласа на Грейсън.
-Нищо, ти се къпи там.-каза му Нат.-Така, призна ли ѝ?-попита отново тя.
-Ами, отидохме на надписа Hollywood и ѝ разказах за Аманда. Дори и казах, че мисля, че съм влюбен и щяхме да се целунем, но дойдоха едни хора и нищо не стана.-обясних ѝ.
-Ти идиот ли си?-извика отново Нат.-Какво ти пречат хората? Зейн, спри да вършиш глупости и ѝ признай чувствата си.-каза Нат.
-Ами... ако тя не изпитва същото?-попитах леко розачаровано.
-Ти наистина си много тъп и сляп. Не си ли забелязал как те гледа? Как всеки път като се приближиш до нея и очите ѝ грейват и се усмихва? Зейн, Алисън е влюбена в теб отдавна, но ти си прекалено тъп, за да го забележиш.-каза Нат и голяма усмивка се появи на лицето ми.
-Значи тя наистина ме харесва?-попитах развълнувано.
-Да, глупчо.-каза Нат и съм сигурен, че извъртя очи.
-Как да ѝ призная? Искам да е специално.
-Не знам. Занеси ѝ цвете и ѝ го кажи.-каза Нат.
-Мне твърде е обикновенно. Знаеш ли, ще изчакам докато си дойдете? Ще ми помогнеш.-казах ѝ.-А сега ще затварям.
-Добре, чао. И да внимаваш!-предупреди ме Нат.
-Да, добре. Хайде чао.-казах и извъртях очи. Затворих ѝ и слязох долу в кухнята. Алисън вече правеше спагетите. Аз застанах до нея.

-Искаш ли помощ?-попитах и се усмихнах. Тя ме погледна и ми се усмихна. Наистина очите ѝ грейват, когато ме погледне. Как не съм се осъзнал по-рано?
-Да.-отговори тя и аз кимнах. Заех се с правенето на соса.  Направих доматеният сос и добавих каймата. Алисън беше готова с варенето на спагетите и добавихме соса. Сипахме си в две чинии и седнахме на масата. Извадих бяло вино и налях в две чаши. Започнахме да се храним. Беше вкусно.

-Много е вкусно.-казах и я погледнах.
-Да, благодаря че ми помогна.-усмихна се тя. Усмивката ѝ е толкова красива. Дори когато се храни е прелестна, мамка му. Аманда няма нищо общо с Алисън.-Защо ме гледаш така?-попита Алисън и се засмя. Не бях осъзнал, че все още я гледам.
-Как?-попитах.
-Ами не знам. Не сваляш поглед от мен. Какво, да не съм се изцапала някъде?-попита тя и започна да се оглежда.
-Не... просто си много красива.-казах ѝ и тя се изчерви леко. Толкова е сладка.
-Стига, не съм чак толкова хубава.-каза тя и сложи коса зад ухото си.
-Глупости. Алисън ти си най-красивото момиче, което съм виждал.-казах отново и тя се усмихна.
-Благодаря.-каза тя и продължихме да се храним.