New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

58

Гледна точка на Зейн

Днес трябваше да отида до офиса на Кол, за да се разберем кога ще запишем първата ми песен. Той много хареса песните ми и каза, че имам талант. Започнах да се оправям за срещата с Кол и отидох в банята да си взема душ. Пуснах топлата вода и застанах под душа. Изкъпах се и спрях водата. Увих кърпа около кръста си и излязох от банята. Отидох в стаята и се облякох. Напръсках се с парфюм и взех телефона и ключовете за колата си. Слязох долу в хола и телефонът ми звънна. Беше Алисън и ѝ вдигнах.

-Здравей, любов! Какво има?-попитах я.
-Исках да те питам дали си свободен да излезем.-отговори тя.
-Имам работа с Кол, става ли като свършим да ти се обадя?-попитах.
-Добре. Обичам те!-каза тя и аз се усмихнах.
-Обичам те!-казах и затворих. Излязох от къщата си и се качих в колата си. Запалих и потеглих към офиса на Кол.

След около половин час пристигнах и паркирах колата си. Слязох от нея и се насочих към входа на сградата. Влязох вътре и се качих в асансьора. Натиснах копчето за етажа на Кол и вратите се затвориха. Чуваше се тиха музика и след малко вратите се отвориха и излязох от асансьора. Поздравих секретарката му и почуках на врата му и влязох. Той се изправи от бюрото си и се усмихна.

-Зейн, радвам се да те видя!-каза той и подаде ръката си, за да се здрависаме.
-Аз също!-усмихнах се и подадох ръката си. Той отново седна на мястото си, а аз седнах на стол срещу бюрото му.
-Както знаеш с колегите прегледахме песните ти и те наистина много ни харесаха. Ако ти е удобно, може още утре да отидем в звукозаписното студио и да поработим върху песента?-попита той и аз кимнах.
-Супер.
-Добре, значи се разбираме за утре да кажем към 12?-попита той.
-Идеално.-отговорих му и той се усмихна.
-Страхотно, тогава ще се видим утре, повече няма да те задържам.-каза той и аз кимнах. Изправих се и отново се здрависахме и излязох от кабинета му. Качих се в асансьора и слязох надолу. Излязох от сградата и се запътих към колата си. Тъкмо щях да я отключа, когато Кевин се появи. Цялото му лице беше в рани и изглеждаше ядосан. Аз го погледах объркано.

-Качвай се в колата, Малик.-каза ядосано той и аз отключих колата и се качихме.
-Какво ти се е случило?-попитах.
-Какво ми се е случило ли? Ричард снощи ме преби, това се случи. Колко пъти ти казах да му дадеш шибаните пари?-попита ядосано Кевин.
-Казах ти, че няма да се занимавам повече с това.-казах му и той се изсмя сухо.
-Слушай какво, Зейн. Не ме интересува какво искаш. Или ще правиш това, което ти кажа, или Алисън ще пострада.-заплаши ме той отново. Започвам да се изнервям и не знам колко ще издържа.
-Спри да намесваш Алисън в това. Тя няма нищо общо.-казах му.
-Тогава започни да си вършиш работата.-каза през зъби той и аз свих ръцете си в юмруци.
-Кога ще спреш да ме замесваш в шибаните ти схеми? Не искам да се занимавам повече с теб, разбери го, мамка му.-обясних му изнервено.
-След месец и половина заминавам за Ню Йорк.-каза той.
-И аз какво да направя?-попитах объркано.
-Ще дойдеш с мен.-отговори и аз повдигнах вежди изненадано. Да замина за Ню Йорк и да оставя Алисън? Това няма да стане.
-Чуваш ли се какви ги говориш? Няма да замина за Ню Йорк.-казах му.
-Ще видим това.-измрънка и слезе от колата. Този наистина е откачил. Как ще замина за Ню Йорк? Как ще оставя приятелите си? Как ще оставя Алисън? Ударих по волана и затворих очи. Искам да го убия.