New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

54

Събудих се от дразнещия звук на алармата. Отворих очите си и се прозях. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Видях че Зак ми е писал. Отворих съобщението.

"Здравей, Али! Искаш ли да излезем днес към 19ч?😁"-прочетох съобщението. Чудех се дали да приема, защото Зейн ревнува. Но няма за какво. Със Зак сме просто приятели и ако ми има доверие няма да за какво да се притеснява.

"Добре. Да се чакаме пред този ресторант ****?"-написах му и оставих телефона си. Станах от леглото и се насочих към банята. Направих сутрешната си рутина и се върнах отново в стаята си. Облякох си дънки и блуза, оправих косата си и си приготвих нещата. Отидох в кухнята да си направя кафе и видях Нат да седи на масата. Аз ѝ се усмихнах.

-Добро утро!-поздравих я и тя ми се усмихна топло.
-Добро утро!-тя също ме поздрави и аз си направих кафе. Седнах до нея и отпих от кафето си.
-Как минаха снимките вчера?-попитах я.
-Доста добре, като изключим, че Грейсън ревнуваше и пречеше на работата ни. Накрая го изгониха.-отговори Нат и аз се засмях.-Също така и му забраниха да присъства повече на снимките.
-Какво ще правиш днес след лекциите?-попитах.
-Ще ходя на снимки.-отговори Нат.-Ти?
-Ще излизам със Зак.-казах и тя ме погледна.
-Виж, знам че със Зак сте просто приятели, но... не мислиш ли, че те харесва?-попита Нат и повдигна едната си вежда.
-И ти ли?-извъртях очи.-Със Зак сме просто приятели, между нас не може да има нещо повече от приятелство.-обясних ѝ.
-Дообре.-каза Нат и отпи от кафето си.

Изпихме кафетата си и тръгнахме към университета. Качихме се по колите си и потеглихме. Не след дълго вече бяхме там и разговаряхме с момчетата в двора.

-Някакви планове за довечера?-попита Грейсън.
-Аз съм на снимки.-отговори Нат.
-Аз ще излизам със Зак.-казах и Зейн ме погледна.
-Как така ще излизаш със Зак?-попита той.
-Успокой се. Имаш ли ми доверие?
-Разбира се, че да.-отговори той.
-Тогава защо се ядосваш? Знаеш че обичам само теб и не бих ти изневерила. Аз не съм такава и ти го знаеш много добре.-обясних му и започвах да се изнервям вече.
-Знам, но просто... не искам да те изгубя.-каза той и аз извъртях очи. Приближи се към него и сложих ръцете си на врата му.
-Няма да ме изгубиш.-уверих го и го целунах. Той се усмихна и ние се отделихме.
-Е, щом ще сте заети... Зейн искаш ли да излезем само двамата като доброто старо време?-попита Грейсън и се засмяха.
-Добре.-съгласи се Зейн. В този момент Клоуи и Аманда минаха до нас и нещо си шушукаха. Аз ги погледнах и видях Клоуи да ме гледа и след това се засмя. Как не мога да ги понасям и двете.
-Да внимавате, че като ви знам какви сте като се напиете.-предупреди ги Нат.
-Спокойно, бебе. Всичко ще е наред.-увери я Грейсън и ние го погледнахме съмнително. Те само извъртяха очи и тръгнахме да влизаме в университета. Влязохме в стаята и лекцията след малко започна.