New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

17

Гледна точка на Грейсън

Оставих Алисън пред сградата, в която живеехме и тръгнах към Зейн. Трябва да поговоря с него за Джак и Кевин. Сигурен съм, че са намислили нещо. И ако някой от тях двамата посегне на Нат или на Алисън ще ги убия. Карах с доста над ограничението, но не ми пукаше. Бях благодарен, че нямаше полицаи. Спрях колата пред къщата на Зейн и слязох. Бързо отидох до вратата и почуках. Не след дълго Зейн отвори и ми кимна да вляза. Седнах на дивана и му направих знак да седне. Той ме погледна объркано, но все пак седна.

-Какво става? Защо си притеснен?-попита Зейн.
-Мисля че Кевин и Джак замислят нещо.-казах му, а той ме погледна.
-Как така? От къде знаеш?
-Алисън беше на вечеря с Джак.-тръгнах да обяснявам, но той ме прекъсна.
-Защо е излизала с Джак?-попита изнервено Зейн. Май някой ревнува? Както и да е не е времето за това сега.
-От къде да знам, Зейн. Ще ме оставиш ли да довърша?-попитах, а той кимна.-Както казвах, Алисън беше с Джак. Кевин се е появил и е казал на Джак, че трябвало да поговорят за нещо спешно. Разбира се той забелязал Алисън. Джак му отказал да говори с него, но Алисън си тръгна. Обади ми се да я взема и ми каза какво е станало. Мисля че са намислили нещо.-обясних му, а той преосмисляше това което казах.
-Трябва да бъдем внимателни. Кажи на Алисън да стои далеч от Джак.-каза ми Зейн.
-Казах ѝ го още преди да отиде при Джак, но тя се разсърди и си помисли, че не вярвам в нея, и че я мисля за малка.-обясних му.
-Трябва да бъдем много внимателни. Не трябва да ги оставяме сами.-каза Зейн, а аз кимнах. Поговорихме още малко и си тръгнах. Няма да позволя да се случи нещо на Алисън и Наталия.

Гледна точка на Алисън

Сутринта се събудих към 7:30. Станах и си взех душ, след което си измих зъбите и си изсуших косата. Облякох си черни дънки и бебешко розова тениска. Обух си обувките и слязох долу, за да закуся. Направих си кафе и сандвич. Седнах на масата и започнах да закусвам. Взех телефона си и се разрових в социалните мрежи. Гледах инстаграма си и Джак ми писа.

"Извинявай за снощи. Ще се реванширам, обещавам.💋"

"Няма проблем."-написах му и оставих телефона си. Грейсън дойде и седна до мен. Сипа си кафе и си направи сандвич.

-Какво ще правиш днес?-попита Грейсън.
-Не знам. Мисля да отида до мола и да си взема някои неща.-отговорих и отпих от кафето си.
-Нати ще идва ли?
-Не знам, не съм говорила с нея.-казах му, а той кимна. Аз доизпих кафето си и станах от масата. Грейсън ме погледна.
-Къде отиваш?-попита.
-В университета.-казах очевидно.
-Няма ли да отидем заедно?-попита, а аз извъртях очи.
-Нали ти казах, че ще ходя до мола.
-Ще дойда с теб. Даже може да извикаме и Зейн.-предложи Грейсън.
-Не е нужно.
-Но...
-Стига Грейсън.-казах му и го погледнах строго, а той наведе глава и кимна.-Аз ще тръгвам, ще се видим в университета.-казах му, а той ми помаха.