New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

28

Гледна точка на Зейн

Цяла вечер съм мислил извинение на Алисън. Надявам се да ми прости и отново да си бъдем приятели. Нейната компания ми е наистина приятна и не искам да я изгубя като приятел. Когато съм с нея се чувствам различно и аз не знам как да го опиша. Тя е много забавна, мила, добър слушател и много добър приятел. Сгреших, когато ѝ казах, че не искам да си говоря с нея и че не искам да прекарваме време заедно. Просто се поникьосах, че може да се влюбя и отново да бъда наранен. Страх ме е да не ме наранят. Но ако Алисън е различна и не е като Аманда? И ако наистина се влюбвам в Алисън? Готов ли съм да се обвържа отново или прекалено много се страхувам от това да бъда наранен? Звуча като тинейджърка. Както и да е, доволен съм и да сме само приятели.

Сега стоях в двора на университета и чаках Грейсън, Нат и Алисън. Всяка сутрин се чакаме. Видях колата на Грейсън да спира на паркинга и след малко слязоха от нея. Алисън изглеждаше тъжна. Дали е заради мен? Толкова ли ѝ пука дали искам да прекарвам време с нея? Докато си задавах въпроси те дойдоха при мен.

-Хей, бро. Как е?-поздрави ме Грейсън.
-Било е и по-добре.-казах и погледнах към Алисън. Тя беше забила погледа си в земята. Аз се прокашлях леко.-Здравей Али.-поздравих я. Тя ме погледна объркано и нищо не каза.
-Нати, ще дойдеш ли с мен за малко?-попита Алисън и с Нат тръгнаха на някъде. С Грейсън останахме сами.
-Случило ли се е нещо? Защо не ти говори?-попита Грейсън. Явно Алисън и Нат не са му казали.
-Нищо не е станало. Хайде да влизаме.-казах и тръгнахме да влизаме, обаче Джак застана пред нас. Ние го погледнахме объркано и той се усмихна леко.

-Я, виж ти, глупаците, които крадат чужди момичета.-Ние с Грейсън се спогледахме.
-За какво говориш?-попитах объркано.
-За това, че Грейсън открадна Наталия от Кевин и за това, че ти се опитваш да ми отмъкнеш Алисън.-каза злобно.
-Виж, никой не краде на никой гаджетата. Това че Нати не иска да бъде с Кевин не е по моя вина и това че Алисън не харесва грозното ти лице, не означава, че ние сме виновни за това. Вини родителите си.-каза му Грейсън и ние минахме покрай него.
-Не сме приключили момчета. С Кевин искаме отмъщение.-чухме го да вика след нас. Да, това го слушаме от един месец. Къде му е отмъщението? С Грейсън влязохме в стаята, където имаме лекция и седнахме на местата си.