New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

15

Събудих се към 8:30. Днес лекциите почваха в 11. Станах и направих сутришната си рутина. Облякох се и слязох да закуся. Отидох в кухнята и заварих Грейсън да танцува, докато прави гофрети. Супер, поне си имам готвач. Засмях се и си сипах сок и седнах на масата.

-Добро утро на любимата ми братовчедка.-каза усмихнато Грейсън.
-Някой май е в добро настроение?-попитах го и повдигнах вежда.
-Мхммм.
-И на какво се дължи това?-попитах и подпрях главата си на ръката ми.
-Просто се събудих и си казах... Ех, живота е прекрасен.-каза и въздъхна, а аз се засмях.-Ти нали не се сърдиш за вчера? Просто се шегувах, много добре знам, че няма да се дадеш лесно на Зейн. А и не си такава.-каза, а аз кимнах.
-Няма проблем. Просто бях много уморена.-казах му, а той се усмихна и аз му отвърнах. Той сложи две чинии на масата с гофрети. Аз изядох една с шоколад и банан, а Грейсън само с шоколад. Поговорихме си и станахме да тръгваме за университета. Грейсън предложи да ме закара и аз не отказах. Мързеше ме да карам днес, а и скоро не съм се возила в неговата кола.

След около 30 минути вече бяхме в университета. Нат и Зейн ни чакаха в двора. Поздравихме се и влязохме в сградата.

-Ъм, Алисън как си?-попита Зейн и се почеса зад врата.
-Добре, ти?-отговорих му без да го поглеждам.
-Сърдиш ли се?-отново попита и този път го погледнах.
-Не. Защо?
-Не знам. Просто изглежда все едно си ми сърдита за нещо.-отговори и погледна надолу.
-Не се сърдя спокойно.-казах и сложих ръка на рамото му. Той ме погледна и аз му се усмихнах леко. На лицето му се появи голяма усмивка.

Седнахме на местата си и лекторът дойде. Бях се съсредоточила върху това, което говореше лекторът, но някой не спираше да ме мери с хартиени топчета. Някрая се изнервих и се обърнах да кажа на досадния човек да спре. Когато се обърнах видях, че Зейн ме е замерял с топчетата. И ме замери в лицето, след което се засмя.

-Ще спреш ли?-казах му тихо.
-С кое?-попита и се направи на неразбрал.
-Да ме замеряш с топчета, очевидно.-отговорих му леко изнервено.
-Не съм те замерял с топчета.-каза отново, а аз присвих очи.
-Май наистина искаш да ти се разсърдя?-казах, а той окори очи и се изправи леко.
-Не! Добре спирам да те меря.-каза и аз му се усмихнах самодоволно. Обърнах се напред и отново се съсредоточих върху лектора.