52

1.7K 57 5
                                    

Отидохме в един много хубав ресторант. Седнахме на кръгла маса. По стените имаше доста хубави картини, които се връзваха добре с обстановката. От тавана висяха красиви полилеи. Сервитьорът дойде и ни остави менюта, за да си изберем. След малко се върна и записа поръчките ни. Телефонът ми извибрира и аз го взех. Джони ми беше писал.

"Справи се страхотно. Обади ми се утре, за да се разберем кога да ти дам парите.😉😘"-прочетох съобщението.

"Не е нужно да ми плащаш."

"Напротив, нужно е. Не ми отказвай, защото ще ти се разсърдя."

"Добре, ще ти се обадя утре.😒"

"Страхотно! До утре.😁💋"- написа последно Джони и аз оставих телефона си. Другите си говореха нещо и усетих Зейн как слага ръка на бедрото ми. Аз го погледнах и той ми намигна като се усмихна. Аз също му се усмихнах.

-Хора, нямам търпение за понеделник. Ще се снимам във филм, още не мога да повярвам.-каза невярващо Нат.
-Аз нали ще мога да присъствам?-попита Грейсън.
-Да, днес говорих с хората и те казаха, че нямат нищо против, само да не пречиш.-каза му Нат и той кимна.
-Сега всички ще станете известни. Ти си модел, ти ще станеш певец, а ти актриса. Аз ще си остана неизвестен и няма да искате да се събирате с мен.-сведе поглед Грейсън и ние засмяхме.
-Чуваш ли се какви ги говориш? Никой няма да те изостави.-уверих го и той се усмихна леко.
-Аз ще взема да си направя едно казино. Искам да развия някакъв бизнес.-каза замислено Грейсън и Нат го изгледа странно. Сервитьорът дойде и ни донесе храната.
-Сещаш ли се, когато бяхме във Вегас и отидохме в онова казино? И как постоянно някакви отчаяни момичета се въртяха около собственика?-попита Нат.
-Оо, сещам се.-отговори замечтано Грейсън и Нат го погледна.-Но аз си имам теб и не искам никоя друга.-той също я погледна и ѝ се усмихна.-Даже жена ще си имам по-нататък.-измърмори той.
-Какво?-попита Нат.
-Аа нищо, нищо. Пея си.-направи се на ударен Грейсън и ние се засмяхме. Продължихме да се храним и след малко платихме сметката. Зейн предложи да отида у тях с него и аз се съгласих. Имах някакви дрехи в колата си, така че не трябваше да ходя до апартамента, за да си взимам дрехи. Наистина трябва да си оставя някои неща при него. Много по-удобно ще ми е.

Качихме се по колите си и си тръгнахме. По пътя със Зейн спряхме пред денонощен супермаркет, за да си взема четка за зъби. Купих си четка за зъби и отново потеглихме към къщата на Зейн. Не след дълго пристигнахме и влязохме вътре. Оставих нещата си в стаята на Зейн. Влязох в банята, за да изтрия грима си. Когато излязох видях Зейн да стои пред врата и да ми се усмихва. Аз го погледнах объркано.

New beginning [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now