New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

31

Събудих се в 7:30. Станах и си взех бърз душ, измих си зъбите и се облякох. След един час ще ходим на летището да изпращаме Нат и Грейсън, а след това със Зейн сме на лекции. Взех един сак и си приготвих нещата. Все пак ще остана при Зейн за два дена. В неделя Нат и Грейсън се връщат. Застанах пред огледалото и си сложих спирала и гланц. Оправих си косата и слязох долу. Другите бяха седнали на дивана в хола. Седнах до Нат.

-Добро утро!-поздравих ги. Грейсън и Зейн само изпъшкаха.
-Имам ужасно главоболие.-изхленчи Грейсън.
-Казах ти да не пиеш, но ти не ме послуша.-каза Нат.
-Помните ли нещо?-попитах и те поклатиха глави в отрицание. С Нат се засмяхме.
-Какво сме правили отново?-попита Зейн.
-Ами ти си говореше с котка и ѝ искаше съвет, а Грейсън си говореше с дърво.-обясних.
-И какво съм си говорил с котката?-попита объркано Зейн.
-Искаше ѝ съвет как да постъпиш с едно момиче. Дали да ѝ признаеш чувствата си или не.-обясних и той се напрегна.
-Да не си се влюбил?-попита го Грейсън.
-Ъм... нее.-отговори Зейн и се засмя нервно. Нат се усмихна.-Кога ще тръгваме към летището?-смени темата той.
-Ами ако искате да свалим багажа в колата и да отиваме. Алисън може ли да ни закараш?-попита Грейсън и аз кимнах.

Нат и Грейсън се качиха горе, за да свалят багажа. Аз също се качих и взех сака си. Слязохме долу в паркинга и сложихме багажите в багажника. Аз се качих на шофьорското място и запалих. Зейн седна до мен, а Нат и Грейсън бяха отзад. Потеглих към летището.

35 минути по-късно бяхме на летището и се сбогувахме с Нат и Грейсън. Зейн им помогна с багажа. С Нат се прегърнахме.
-Ще ми липсваш.- каза Нат.
-И ти на мен.
-Връщаме се след два дена, няма да оставаме там.-обади се Грейсън и Нат го изгледа лошо.
-Да си изкарате страхотно.-пожелах им и се усмихнах.
-Благодаря, вие също.-намигна ми Нат.-И ти да внимаваш. Не искам да я ядосваш.-нареди Нат и посочи Зейн.
-Спокойно.-каза Зейн.
-Трябва да тръгваме.- каза Грейсън и двамата с Нат тръгнаха. Помахахме си и със Зейн се запътихме към колата.

-Може ли аз да карам?-попита и аз кимнах. Подадох му ключовете си и се качихме в колата. Той потегли и аз се загледах през прозореца.-Какво ще кажеш да изпуснем лекциите?-попита и аз го погледнах объркано.
-Защо?
-Хайде де, нищо няма да стане.-каза той.
-И какво ще правим?- попитах.
-Ще отидем на едно място.-отговори като не отделяше поглед от пътя.
-И къде е това място?-отново попитах.
-Ще видиш.
-Не може ли след лекциите?-попитах.
-Хайде де, ще бъде забавно.-каза и ме погледна за кратко.
-Добре.-съгласих се най-накрая. Той се усмихна, аз отново се загледах през прозореца. Къде ли отиваме? И какво ще правим там? Какво ли ще е това място и защо иска да ходим заедно? Не ми пука, важното е да съм с него. Де да можеше и той да изпитва същото като мен. Все още не спирам да си мисля за целувката. Беше толкова... хубаво. Снощи пред клуба дали щеше да ме целуне? Защо се отдръпнах? Много си глупава Алисън. Казах си сама на себе си.