New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

41

Гледна точка на Грейсън

Алисън и Зейн излязоха на терасата, а ние с Нат останахме на дивана. Все още ми е странно Алисън и Зейн да са гаджета. Ето защо Алисън беше толкова щастлива днес. Надявам се да се задържат и всичко да потръгне и Зейн да ни си играе с нея. Много добре го познавам и досега винаги отричаше, че иска да се обвърже. Но сега, когато го погледна и виждам как очите му сияят, когато е с Алисън. И двамата изглеждат толкова влюбено. Честно до сега не съм чувал Зейн да говори така на момиче. Май наистина се е влюбил. Браво на него. Нат се размърда леко и взе дистанционното. Тя смени канала и пусна "Невероятният свят на Гъмбол". Аз извъртях очи.

-Може ли този път да гледаме "Костенурките нинджа"?-попитах, а тя само ме погледна.
-Не.-отговори просто. Аз премахнах ръката си от нея и се изправих.-Какво правиш? Гушни ме.-каза Нат.
-Искам поне веднъж да гледаме каквото аз кажа.-казах ѝ.
-Ти сега ще се сърдиш ли? Не бъди бебе, Грейсън.-изсмя се Нат и аз я погледнах сериозно.
-Не се сърдя, просто и аз искам да гледам телевизия. Все пак аз съм си у нас.-казах ѝ и тя ме погледна сериозно.
-Ти какво, гониш ли ме?-попита тя невярващо.
-Не, просто не може винаги да става на твоята, Нат.-казах ѝ.-Постоянно трябва да правим каквото ти кажеш. Писна ми вече. Ставаш досадна.
-Така ли, Грейсън?-попита тя.
-Не ме разбирай грешно. Просто...-започнах да ѝ обяснявам, но тя ме прекъсна.
-Аз също искам ти да бъдеш малко по-романтичен. Да ми казваш колко много ме обичаш и да правиш неща за мен. Кога последно направи нещо романтично? Напоследък забравяш да показваш любовта си към мен.-започна да ръкомаха Нат. И двамата бяхме станали от дивана.
-Винаги ти казвам колко много те обичам. Повтарям ти го по хиляда пъти на ден. Не се опитвай да ме изкараш виновен за нещо, което не съм направил. Напоследък ставаш много досадна.-повиших леко тон.
-Знаеш ли какво? Отиди и си намери друга, която не е досадна като мен и да гледа тъпите ти костенурки.-каза Нат и си взе чантата. Тя излезе от апартамента и тръшна вратата. Какво стана току що? Стоях и се взирах в шибаната врата. Тя да не би да скъса с мен? Седнах на дивана и зарових пръсти в косата си като я дръпнах леко.

-Какво стана? Защо викахте така? И къде е Нат?-започна да задава въпроси Алисън и аз изпуфтях.
-Скарахме се. Даже мисля, че тя скъса с мен.-казах им.
-Какво?-попита невярващо Зейн.
-Чакай, как така мислиш, че е скъсала с теб? За какво се скарахте?-попита объркано Алисън.
-Ами казах ѝ, че постоянно правим това, което тя каже и че ми писна само тя да казва. Исках поне веднъж да гледаме заедно "Костенурките нинджа" и тя започна да ми говори как не съм ѝ показвал колко я обичам, че не съм бил романтичен и такива работи. И накрая ѝ казах, че е станала много досадна и тя се разсърди и каза да си намеря някоя друга, която не е досадна. И си взе чантата и излезе.-обясних им.
-Как може да ѝ кажеш това? Сега ѝ се обади и ѝ се извини.-каза ми Алисън и аз поклатих глава.
-Няма за какво да ѝ се извинявам. Тя преувеличава. Като не може да приеме истината да си ходи.-повиших тон и започнах да се изнервям вече. За всичко аз съм виновен и все аз трябва да се извинявам. Ми няма пък този път да стане.
-Грейсън, не върши глупости. Звънни на Нат и ѝ се извини.-каза Зейн и аз извъртях очи. Станах от дивана и се качих в стаята си.