48

1.9K 61 2
                                    

Днес щях да се преместя при Нат. Багажът ми беше готов и след лекциите щях да се нанеса. Нат каза, че апартаментът е с две спални, като всяка си има баня и тоалетна, хол и кухня. Близо е до университета, което много ме улеснява. Проверих дали съм си приготвила всичко и Грейсън влезе в стаята.

-Приготви ли си нещата?-попита той и седна на леглото.
-Мда. Ще ми липсва тази стая. Ще ми липсва всичко тук.-казах и седнах до него.
-Ще бъде много скучно без теб. Свикнах да те виждам всеки ден и сега ще ми е едно... празно.-засмя се Грейсън.
-Ще се виждаме всеки ден, не го забравяй.-напомних му.
-Така е. Искаш ли помощ?-попита той и аз кимнах. Грейсън взе двата куфара, а аз сака и слязохме надолу. Отидохме в паркинга и отключих колата си. Отворих багажника и поставихме багажа ми. Затворих багажника и се обърнах към Грейсън.

-Благодаря че ми помогна.-благодарих му.
-Няма проблем. Е, аз ще отида да се оправя за лекциите. Ще се видим в университета.-каза Грейсън и аз кимнах. Той ме прегърна и след това се качи нагоре. Аз влязох в колата си и тръгнах къч университета. След около 30 минути вече бях там. Видях Нат и Зейн да стоят на пейките отвън и аз отидох при тях.

-Здравейте!-поздравих ги и Зейн се изправи.
-Здравей, любов!-поздрави ме Зейн и постави целувка на устните ми. Отделихме се и седнахме на пейката отново.
-Готова ли си да живееш с мен?-попита развълнувано Нат.
-Даа, нямам търпение.-отговорих ѝ и я прегърнах.
-Аз също. Ще си прекарваме страхотно. Без момчета, без проблеми.-каза Нат и се засмях.
-Какво се смееш? И един ден не можеш без мен.-обади се Зейн и аз го погледнах.
-Не бъди толкова сигурен.-изплезих му се.
-Повярвай ми Купър, не можеш без мен.
-Така ли, Малик? Ще те видим, когато Джони ми каже, че ще трябва да замина за две седмици да му представям марката.-казах му и той придоби сериозен вид.
-Наистина ли ще те кара да правиш такива неща? Няма да се виждаме толкова дълго?-попита Зейн и аз повдигнах рамене.
-Предполагам.-отговорих му.
-Зейн не бъди бебе.-каза му Нат.
-Кой е бебе?-появи се Грейсън. Нат стана и го целуна. Поговорихме си още малко и влязохме вътре, защото лекциите щяха да започнат.

Гледна точка на Зейн

През почивката отидох до тоалетната. По пътя обаче видях нещо странно. Кевин и Нат си говореха. Приближих се малко по-близо, за да мога да чувам. Скрих се зад едно растение и се заслушах в разговора им.

New beginning [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now