New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

21

След фитнеса отидохме да хапнем и се прибрахме. Нат остана да спи при нас. Гледахме филм и си легнахме. Не можах да спя цяла вечер. Постоянно мислих за това момиче, което се обади на Зейн. Той звучеше толкова развълнувано. Дали я обича? А аз дали го обичам? Не знам дали го обичам, но ми пука за него. Радвам се, че се запознах с него и Нат. Въпреки че отначало ме дразнеше. Последно видях, че беше 2:30 през нощта. После не помня кога съм заспала.

Както си спях най-спокойно, някой влезе в стаята с гръм и трясък.

-Алисън, спиш ли?-попита Нат. Защо трябваше да влиза толкова шумно?
-Мхм.-измрънках.
-Трябва ми помощ. Спешно е.-каза и аз скочих. Да не би нещо да е станало? Да не Кевин да я е заплашил отново? Хиляда неща ми минаха през главата.
-Какво има? Станало ли е нещо? Нещо с Кевин? Всичко наред ли е?-започнах да задавам въпроси, а тя ме гледаше объркано.
-Ъм... не.-отговори.-Грейсън има рожден ден след две седмици. Какво да му купя?-каза Нат, а аз я погледнах лошо. Заради това ли ме събуди?
-Това ли е толкова спешно? Не можа ли да изчакаш до по-късно, за да говорим за това?-измрънках и отново легнах.
-Разбира се, че е спешно. Това са две седмици.-каза тя.
-Точно. Две седмици. Предостатъчно е да измислиш нещо.-казах ѝ, а тя извъртя очи.
-Искам да му организираме нещо. Може да запазим онзи клуб и да му направим парти?-предложи Нат.
-Мхм.-измрънках отново и се прозях.-А сега може ли да си поспя? Ще говорим в университета обещавам.-помолих я, а тя кимна и излезе. Аз затворих очи и... алармата ми звънна. Сериозно? Изпуфтях и станах от леглото. Взех си душ и си измих зъбите. Облякох се и си изправих косата. Взех телефона си и слязох долу при другите.

-Добро утро, Алисън.-поздрави ме Грейсън, а аз го изгледах криво.-Май някой е станал с дупето нагоре?-пошегува се и се засмя. Не ми беше до шеги искам да спя.
-Не съм спала цяла вечер.-обясних му.
-Защо?-попита.
-Защото...-тръгнах да му обяснявам, но се спрях. Няма да му кажа, че мислих за Зейн. Той стоеше и чакаше да му отговоря.-Защото ме болеше... главата. Да, болеше ме главата.-казах му, а той ме погледна странно и си взе телефона.
-Искаш ли кафе, Али?-попита Нат и аз кимнах.
-Мда, трябва да изпия едно кафе, за да не заспя в лекциите.-казах ѝ и се хванах за главата. Наистина започна да ме боли главата. Супер. Изпихме си кафетата и станахме от масата. Взех си чантата и якето и излязохме от апартамента. Реших днес да отида с моята кола. Грейсън не искаше, но накрая го убедих. Нат се качи при Грейсън и излязохме от паркинга. 30 минути по-късно вече бяхме в стаята и чакахме лекторът да дойде. Зейн говореше с някакво момиче. И се смееха. Какво е толкова смешно, че се смеят? Защо изобщо се ядосвам? Той може да прави каквото си поиска. Нат забеляза, че се напрегнах и сложи ръка на рамото ми.