New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

16

След думите си Кевин си тръгна и останахме четиримата. Грейсън и Зейн седнаха на пейката до нас. Зейн седна до мен, а Грейсън до Нат и я прегърна.

-Какво ти каза този идиот?-попита Грейсън.
-Искаше да излезем.-отговори Нат.
-Само това?
-Да, след това ти се появи.-каза му Нат.
-А ти какво му каза, след като поиска да излезете?
-Че не искам да излизам с него, и че не искам да го виждам.
-Чакай малко.-каза Грейсън и се замисли.-Ти от къде го познаваш?
-Бяхме гаджета.-отговори Нат.
-Аз защо не съм знаел?-попита Зейн, а Нат повдигна рамене.
-Както и да е, това е минало. Хайде да тръгваме към университета.-каза Нат и стана. Ние тръгнахме след нея. Грейсън се опита да я хване за ръка, но тя се отдръпна. Странно.

Влязохме в университета и се настанихме по местата си. Никой не казваше нищо по пътя и беше малко неловко. Както си стоях и слушах лектора, Джак ми подаде някакво листче. Той стоеше пред мен. Погледнах го объркано и го отворих.

"Да излезем днес в 7?"

Днес изобщо не ми се излизаше, но все пак приех. Не искам да бъда груба, а и Джак ми е приятел. Скоро не сме излизали. Написах му и аз бележка, че съм съгласна и му я дадох. Той се усмихна и ми намигна. Аз също се усмихнах леко и след това погледнах настрани и видях, че Зейн ни гледаше. Изглеждаше ядосан и след като забеляза, че го гледам се обърна напред.

Лекциите свършиха и сега с Грейсън се прибирахме. Спряхме в супермаркета, за да напазаруваме. Взехме количка и влязохме вътре. Взехме чипс, мляко, спагети, зеленчуци и плодове. Спряхме се пред щанда за шоколади.

-Знаеш ли нещо за Кевин?-попита ме Грейсън.
-Не.-отговорих.-Защо?
-Питам. Може Нати да ти е споменавала нещо за него.-каза Грейсън докато оглеждаше един шоколад.
-Дори не знаех, че е имала гадже на име Кевин. Дори Зейн не е знаел за тях.-казах му, а той само кимна. Сложи някакъв шоколад в количката и тръгна към касите. Предложих му аз да платя този път, но той отказа. След дълъг спор кой да плати, накрая разделихме сметката. Сложихме продуктите в багажника и се качихме в колата.

-Между другото ще излизам с Джак днес.-казах му, а той ме погледна сериозно.
-Защо?-попита.
-Защо не?
-Виж не се занимавай с Джак. Той не е такъв за какъвто се представя.-каза Грейсън и запали колата, след което потегли. Аз го погледнах объркано.
-В какъв смисъл?-попитах.
-Просто... не излизай с него, ясно.-каза и ме погледна, след което върна погледна си върху пътя.
-Грейсън, спри да ми казваш какво да правя. Мога и сама да се оправя. Не съм малко момиче.-казах му аз и се загледах през прозореца.
-Алисън, не съм казал, че си малко момиче и че не можеш да се оправяш сама. Просто те предупреждавам, защото познавам Джак по-добре от теб. Не ти трябва да се забъркваш с него.
-А ти тогава защо си му приятел, след като не е такъв за какъвто се представя?-попитах и го погледнах.
-Защото... просто стой далеч от него.-каза Грейсън и спря колата. Аз слязох бързо от нея.