New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

18

Със Зейн седнахме на дивана. Все още не осъзнавах какво ми се случи. Защо Кевин ме нападна и защо толкова иска да се сдобри с Нат? Днес сутринта се държеше странно. Някак си беше тъжна и нямаше чувство за нищо. Грейсън седна срещу нас и ни погледна в очакване. Със Зейн се погледнахме и Грейсън се прокашля.

-Някой ще ми обясни ли какво се е случило? И защо бузата ти е зачервена, а ти отново си се сбил с някой?-попита Грейсън.
-Ами...-тръгнах да обяснявам, но звънецът ме прекъсна. Грейсън стана и отвори вратата. Беше Нат, Грейсън тръгна да я прегръща, но тя бързо се отдръпна и седна на дивана. Грейсън я изгледа странно и се настани до нея, но спазваше дистанция.

-Какво се е случило тук?-попита Нат и погледна объркано.
-Аз питам същото.-каза Грейсън и двамата чакаха да отговорим. Аз издишах и започнах да обяснявам.
-След лекциите, нали ти казах, че ще ходя до мола?-казах и погледнах Грейсън, а той кимна.-Отидох на паркинга и тъкмо щях да отключа колата си, когато някой ме хвана за ръката и ме завлече на някъде. Притисна ме в стената и тогава разбрах, че това беше Кевин. Щях да извикам за помощ, но той ми запуши устата. Искаше да му помогна да се сдобрите.-погледнах към Нат и тя сведе поглед.-Аз разбира се отказах и му се противопоставих. След това ми каза, че ако не му помогна ще съсипе живота ми и- и аз отново му отказах и той тогава ме удари.-преди да продължа Грейсън ме прекъсна.
-Той какво? Ударил те е?-почти извика Грейсън, а аз кимнах. Той се хвана за главата и издиша.
-Зейн се появи точно на време, за което съм му благодарна.-казах и го погледнах като му се усмихнах.
-Трябваше да се появя по-рано. Не трябваше да те удря.-започваше отново да се ядосва Зейн.
-Стига, всичко свърши вече. Не ме удари толкова силно.-опитах се да го успокоя.
-Видях очите ти, Алисън. Бяха насълзени и се виждаше колко беше уплашена.-каза Зейн, а аз извъртях очи.
-Както и да е. Ти добре ли си?-попитах го.
-Да, все пак аз го удрях повече. И здравата го удари с бутилката.-засмя се леко Зейн.
-Исках да помогна.-намигнах му.
-Това ли беше всичко?-попита Грейсън, а ние кимнахме.-Това копеле ще си плати.-каза Грейсън и се доближи до Нат. Опита се да я целуне, но тя се отдръпна отново. Защо го прави?-Нати, какво ти става. Последните два дена се държиш странно. Когато опитам да те целуна или прегърна ти се отдръпваш. Какво, не ме ли обичаш вече?-попита тъжно Грейсън. Нат го погледна веднага.
-Какво? Не, разбира се, че не. Аз просто...-спря да говори Нат и се хвана за главата. -Мамка му!-измърмори под носа си.
-Хайде Нати, изплюй камъчето.-каза ѝ Зейн.
-Добре. Исках да поговорим... за Кевин. Всичко започна преди 1 година. Запознах се с Кевин на едно парти. Започнахме да излизаме, държеше се супер милото. Излизахме на вечери, ходихме на кино, правихме неща заедно. Беше просто момчето мечта. Много се грижеше за мен и винаги казваше колко ме обича. Правеше всичко за мен. Постоянно показваше на другите, че съм негова. Обожавах го. Но в един момент всичко това се срина. Всичко това започна от наркотиците. Постоянно му казвах да спре и да не се забърква в тези неща, но той не ме слушаше и ми казваше да си гледам работата. Спря да ме търси и ако ме по търсеше беше само заради секса. Един ден ми писна и му казах, че искам да се разделим. На него не му хареса и ме завлече в гората в някаква къща. Повтаряше, че съм само негова и беше полудял. Опитах да се измъкна, но той ме хвана и започна да ме бие. Бях цялата в синини. Нямаше ме два дена и родителите ми не знаеха къде съм. Но ме откриха и задържаха Кевин за няколко седмици. Както виждате сега той се разхожда свободно по улиците на Лос Анджелис. Това беше някакъв ад за мен. Не бях на себе си и се наложи да отида на психолог. Зейн сещаш ли се, когато отсъствах цял месец от училище? Ето защо не идвах. Казах ти, че сме на почивка със семейството ми, но не бяхме. Някакси успях да преудолея всичко това. След всичко това, Зейн ти ми беше най-близкия приятел. След това дойде ти Алисън.-погледна към мен и ми се усмихна леко и аз ѝ отвърнах с леко насълзени очи.-След това се появи най-важният за мен човек в живота ми-тя погледна към Грейсън и очите ѝ засияха.-и просто забравих какво преживях. Но когато Кевин се появи отново, аз се сринах. За това когато искаше да ме целунеш или прегърнеш се отдръпвах, защото си представях Кевин. И да това беше моята ужасна история.-завърши Нат и се усмихна фалшиво като една сълза се стече от окото ѝ. Грейсън се протегна и я изтри. След което обърна лицето ѝ към него.

-Не искам да се притесняваш от Кевин. Аз ще бъда до теб и няма да позволя да ти се случи нещо. Разбра ли?-каза ѝ мило Грейсън, а тя кимна. След това я целуна по устата и Нат се усмихна.-Липсваше ми тази усмивка.-каза Грейсън и усмивката на Нат стана по-голяма.
-Това... беше твърде много информация за мен.-обади се Зейн.-Защо не ми каза? Щях да ти помогна.-попита я Зейн, а тя повдигна рамене.
-Нати толкова съжалявам, че си преживяла всичко това. Ти не го заслужаваш.- казах ѝ и отидох при нея, за да я прегърна.
-Този идиот ще си плати.-каза Зейн.
-Ако още един път се доближи до вас, обещавам, че лично аз ще го заведа в гората и ще го измъчвам.-каза Грейсън и Нат се сгуши в него.
-Искам да не се отделяш от мен. Разбра ли? Няма да позволя да ти се случи нещо.-каза Зейн и сложи ръка на крака ми, а аз го погледнах в шоколадовите му очи и кимнах.-С Грейсън ще се погрижим да не ви се случи нещо. За тази работа не трябва да излизаш с Джак.-предупреди ме Зейн и аз отново кимнах.

Грейсън предложи на Зейн да остане за вечерта и той се съгласи. Направихме си вечеря и си пуснахме филм. Зейн постоянно гледаше към мен и си засичахме погледите. Все още не осъзнавах в какво се забъркахме. Ами ако Джак е като Кевин. Божичко трябва да се отдръпна от него. Ами ако и Джак се забърква с наркотици? Но... Грейсън и Зейн от къде познават Кевин? Защо са в лоши отношения? Всичко това ми е толкова съмнително. Зейн се премести до мен и усетих как преметна ръката си зад мен. Неусетно съм заспала сгушена в него.