New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

53

Гледна точка на Нати

Днес е понеделник, хорааа. Днес са снимките за филма и нямам търпение. Цяла вечер не съм спала от вълнение. Станах от леглото си отидох в банята да се изкъпя. Пуснах душа и застанах под него. Топлата вода се стичаше по тялото ми. Изкъпах се и увих хавлия около тялото си. Измих си зъбите и отидох да се облека. Облякох си черна тениска и сини дънки. Изсуших косата си и в една малка раничка си сложих телефона, ключовете и пари. Излязох от стаята си и отидох в кухнята да пия вода. Извадих телефона си и се обадих на Грейсън.

-Ало.-каза сънено той. Ще го убия ако не е готов.
-Готов ли си?-попитах.
-Мамка му.-чух го да псува тихо.-Ъъ да, да само да се облека.-каза той.
-До 20 минути ще дойда да те взема и гледай да бъдеш готов, защото в противен случай няма да присъстваш на снимките.-заплаших го.
-Ще бъда готов.-каза той и аз затворих. Прибрах телефона си и отидох да видя Алисън дали спи. Почуках леко на вратата ѝ и чух как казва "Влез". Отворих вратата и надникнах. Али беше застанала пред огледалото и си правеше две рибени кости.

-Аз ще тръгвам. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш и ти?-попитах я. Вчера ѝ предложих да дойде с мен, но тя каза, че не иска да ме разсейва.
-Не, ще излизам със Зейн.-отговори ми тя и се усмихна.-Късмет.
-Благодаря! Ще ти се обадя, когато приключим.-казах ѝ и тя кимна. Аз затворих вратата и излязох от апартамента. Качих се в колата си и потеглих към Грейсън.

След малко вече бях пред сградата и чаках Грейсън да слезе. Не чаках много. Той се качи в колата и ме целуна. Аз също му отвърнах и му се усмихнах. Запалих колата и потеглих към мястото, където щяхме да снимаме. Вълна от притеснение ме обля по пътя. Започнах да си мисля всякакви неща. Ами ако не се справя? Ако ме хване сценична треска и замръзна на място? Всички ще ми се смеят и ще ме изгонят. Мамка му. Трябва да се успокоя. Добре, Нат, дишай. Дишай... всичко ще бъде наред. Успокой се.

Опитах се да се успокоя и малко ми помогна. Видях че приближаваме мястото и намалих. Спрях колата на паркинга и с Грейсън слязохме от колата. Аз я заключих и тръгнахме. Грейсън ме хвана за ръката и аз го погледнах. Той ми се усмихна и стисна леко ръката ми.

-Хей, успокой се. Ще се справиш, вярвам в теб.-опита да ме успокой Грейсън и аз се усмихнах леко.-Бъди уверена в себе си и им разкажи играта.-надъха ме Грейсън и притеснението започна малко по малко да изчезва. Приближихме снимачната площадка и режисьорът дойде при мен.