New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

56

Събудих се от звука на алармата ми. Цяла вечер не съм спала, защото ревах. Боли, когато човека, който обичаш ти изневери. Мамка му, защо боли толкова много? Защо? Изправих се от леглото и отидох в банята. Погледнах се в огледалото и видях, че имам кръгове под очите и лицето ми е леко бледо. Очите ми бяха зачервени от плаченето. Влязох под душа и си взех душ. Измих си зъбите и излязох от банята. Извадих си дрехи и се облякох. Сложих си малко фон дьо тен, коректор, спирала и гланц. Оправих косата си и я оставих да се спуска свободно. Взех телефона си и видях, че имам 10 пропуснати обаждания от Зейн и няколко съобщения. Не искам да виждам нищо от него, за това изтрих всичко. Затворих очите си и си поех въздух. Издишах и излязох от стаята си. Видях Нат да стои на дивана в хола и отидох при нея.

-Как си?-попитах тихо.
-Не знам, ти?
-Зле.-казах честно.
-Ще ходим ли на лекции?-попита тя.
-Да, няма да пропуснем лекциите само заради тях.-обясних и тя кимна.
-Ще отида да се оправя тогава.-каза Нат с пресипнал глас. Явно и тя цяла вечер е плакала. Аз отидох в кухнята и си налях една чаша с вода. Излязох на терасата и се загледах. На вън подухваше лек вятър и потреперих. Постоях малко и отново се прибрах. Нат тъкмо излезе от стаята си и ние тръгнахме към университета. И двете се качихме в колите си и потеглихме.

Не след дълго вече паркирахме колите си и слязохме. Заключих колата си и влязохме в двора. Надявам се да не срещнем Зейн и Грейсън, въпреки че няма как. Все пак сме в един клас.

-Ще отида да си взема кафе. Искаш ли нещо?-попита Нат.
-Фреш от портокал.-казах ѝ и тя кимна. Нат отиде да вземе кафе и фреш и аз останах сама. Изкарах телефона си и отворих инстаграм, за да разгледам какво има. Усетих някой да се приближава и вдигнах погледа си. Пред мен стоеше Джак.

-Алисън, защо си намусена? Да не би гадженцето да ти изневери?-попита Джак и се засмя. Аз го изгледах лошо.
-Какво искаш?-изсъсках.
-Когато ти предложих да станем гаджета, ти ми отказа заради този идиот. Е сега ти страдаш заради него. Ако беше избрала мен щеше да си много щастлива, но ти си глупачка и избра Малик. Жалко за теб.-подигра ми се той и усетих как очите ми започват да се насълзяват.
-Недей да ѝ говориш така, копеле.-появи се от нищото Зейн. Джак го погледна и се усмихна.
-Какво, нима не казвам истината? Кой ѝ изневери? Кой я нарани и разби сърцето ѝ? Не се прави на невинен Малик, защото всички видяхме какво направи.-каза му Джак и Зейн се изнерви. Той го блъсна в стената и започна да го удря. Аз започнах да викам и се опитвах да ги разтърва, но това не се получаваше. Зейн продължаваше да го налага и от носа на Джак започна да тече кръв.
-Зейн, спри!-извиках и го дръпнах. Той ме погледна и погледът му омекна. Джак само избърса носа си и тръгна. Зейн хвана лицето ми в шепите си.
-Не го слушай. Не съм ти изневерил, кълна се. Моля те повярвай ми.-каза Зейн и допря челото си. Аз се отдръпнах.
-Не мога.-казах тихо и една сълза се стече от окото ми. Той хвана ръката ми, но аз я отдръпнах.
-Моля ти се, повярвай ми. Всичко беше нагласено. Аманда и Сара сами се настаниха в нас и нямаше как да реагираме. Избутах Аманда веднага щом започна да ме целува. Всичко това е измама.-започна да обяснява Зейн, но не можех да му повярвам. Искам, но не мога. Ако лъже?
-Зейн, остави ме. Моля.-помолих го тихо и той издиша и кимна.
-Добре.-каза и той тръгна. Аз се свлякох по стената и зарових лице в шепите си. Оставих сълзите да се спускат. Усетих някой да ме хваща за рамото и надигнах глава. Видях Нат да стои до мен с притеснено лице.