He is the devil 2

4. Хубаво е да се завърнеш!

Гледна точка на Гилински

С Алекса бяхме в завода и тренирахме. Това момиче ме измъкна от депресията, в която бях. Показа ми, че не си заслужава да тъжа за момиче, което не си струва. Мислех Ванеса за различна, а тя се оказа като другите.

Наблюдавах чернокоската до мен как стреля и прехапах устни. Толкова грешно държи пистолета, че едвам се сдържам да не отида и да ѝ покажа как трябва да го направи, но ѝ обещах, че няма да ѝ се меся.

-Сигурна ли си, че не искаш малко помощ?-попитах и тя ме погледна.

-Ще се оправя, скъпи! Спокойно!-намигна ми и аз се засмях тихо. Приближих се към нея и хванах ръката ѝ. Показах ѝ как трябва да държи пистолета и ѝ го насочих към мишената. Тя натисна спусъка и този път уцели. Погледна ме със сините си очи и слях устните ни.

-Ъгх, гадост!-чух някой да казва и се обърнах. Видях братът на Тейлър да стои на вратата и да ни гледа отвратено.-Как изобщо се обвързвате, това е скучно?

-Какво искаш, Тони?-попитах и се отделих от Алекса.

-Джон ви вика. Имал да ни съобщава нещо.-отговори той и аз кимнах.

-След малко идваме.-казах му и той излезе от стаята. Обърнах се към Алекса, а тя ми се усмихна. Този път тя сля устните ни и аз задълбочих целувката. Отделихме се от недостига на кислород и излязохме от стаята.

Отидохме при останалите, които бяха видимо отегчени. Тази работа не е това, което беше. Няма я тръпката, няма ги и хората, с които си преживял толкова много. Нищо не беше същото. Нито хората, нито настроението.

-Извиках ви, за да ви кажа, че се запознах с един италиянски мафиот. Не си допаднахме много, защото спорихме за една кола и сега ни предизвика на състезание. Надявам се да ви бива в дрифта и високите скорости.-обясни Джон и всички го изгледаха странно.

-Състезание? Мислех, че мафиотите решават проблемите си като се убиват?-попита Тони и Джон въздъхна.

-Не винаги става с убийство.-поклати глава той.

-Добре, но...останахме без коли, когато прие друг облог за състезание! С какво ще се състезаваме?-обади се Теса и скръсти ръце.

-С вашите коли! Имате най-новите модели, така че...не виждам проблем?-отвърна той и всички се спогледаха.

-Може да карам Ауди, но ако противникът ми е с кола с 800 конски сили, какво правим?-повдигна вежда Теса и Джон се замисли.

-Ще го...ще го измислим, окей? Знам, че в последната година изгубихме много, не само коли, но и пари. Не е късно да се върнем там, където бяхме.-каза той и в този момент вратите на гаража се отвориха и черно Ламборгини влезе при нас. Познавам това ламбо много добре. Бруклин слезе от колата и свали слънчевите си очила.

-Хубаво е да се завърнеш!-въздъхна и затвори вратата на ламбото.-Един съвет, не ходете в Русия! Студено е и жените са откачени.-предупреди ни, а всички я гледахме изненадано.-Какво сте ме зяпнали?

-Господи, Бруклин ти се върна!-зарадва се Джон и Бруклин кимна.

-Точно така, шефе! Вашата напушена, яка, хакерка се върна! Липсвах ли ви?-попита и ни огледа.-Не ми пука и да не съм ви липсвала...Върнах се, копелета, това е положението!-извика тя.

-Нямаш си и на представа колко се радвам, че се върна, Брук! Сега вече Алеса не ни е нужна.-усмихна се Джонсън и погледна към нас. Присвих очи заплашително.

-Името ѝ е Алекса и все още ни е нужна!-казах през зъби.

-Уоу, уоу...кои са тези двамата? Кой е този къдравия?-попита Бруклин и посочи Тони.

-Аз съм красивият брат на Тейлър, блонди! А ти?-отговори ѝ Тони като ѝ намигна. Тя го изгледа странно.

-Лесбийка съм, не се опитвай!-предупреди го тя и погледна към Алекса.-А тази коя е?

-Това е приятелката ми Алекса. Тя също е хакер.-обясних ѝ и Бруклин се засмя.

-Заменил си Ванила с това?Поне да беше по-хубава.-изсмя се тя.

-Аз съм си достатъчно красива и мисля, че щом Джак е с мен, значи има за какво! И също така ще бъда по-полезна от теб тук!-отвърна Алекса и Бруклин спря да се смее. Погледна я сериозно и се доближи с няколко крачки. Отстъпих леко пред Алекса в случай, че Бруклин ѝ се нахвърли.

-Знаеш ли? Сега като ти чух акцента ми стана още по-противна! И само да кажа, че никога няма да бъдеш по-полезна от който и да е в тази стая тук, защото скъпа...това че си с този идиот тук, не означава, че ще спечелиш уважението на всички ни! Ще те посъветвам нещо, ако искаш да останеш жива. Никога...слушай внимателно...Никога не се закачай с мен! Ясно?-попита Бруклин през зъби и погледна лошо Алекса.

-Не можеш да ме изплашил, блонди!-заяде се Алекса. О, Господи, тук стана напечено...

-Не ме предизвиквай, perra!

-Послушай я, не искаш проблеми с Бруклин!-обади се Джонсън. Алекса само извъртя очи и излезе от стаята. Погледнах към Джонсън и Бруклин лошо.

-Защо постоянно я нападате?-попитах и тръгнах след нея.