He is the devil 2

23. Какво означава това?

Гледна точка на Тони

Излязох от завода и реших да се разходя малко в гората. Не знам защо връзката на Елизабет и Ливай ме дразни толкова. По принцип момичетата не се задържат дълго в съзнанието ми, но при Елизабет е различно. Дали е защото е била с брат ми? Или пък е от многото наркотици? Трябва да намаля дозата, защото очевидно не ми се отразява добре.

Наистина не разбирам защо Елизабет е избрала него. И то са заедно от две години? Как, по дяволите? Да беше се върнала при брат ми. Не, тогава нямаше да имам възможността да се позабавлявам с нея в дискотеката. Да, точно така. Онова беше просто  за една вечер. Няма какво да го мисля, довечера ще се напия и ще си легна с някое друго момиче. Готово, вече имам план за довечера.

Поразходих се още малко и се върнах в завода. Реших да отида до склада и да свия малко марихуана. За мой късмет нямаше никого в склада, освен Бруклин. Но тя като ме видя и веднага излезе, защото не може да ме понася. Чувствата са взаимни и аз не мога да понасям испанския.

Взех малко от марихуаната и си направих цигара. Запалих я и си дръпнах. Издишах дима и веднага усетих гадната миризма. Но пък се почувствах по-добре...или пък не. Защо съм толкова объркан? Не мога да взема решение.

Докато се чудех какво по дяволите се случваше с мен, красивото момиче, което беше заело мислите в ума ми влезе в стаята. Господи, това аз ли си го помислих? Тя взе някакви кашони и ми се усмихна леко. Защо е толкова...позитивна? Като дъга е. Тейлър не ми я описа такава.

-Добре ли си?-попита тя.

-Не те интересува!-отвърнах дръпнато и тя свали усмивката от лицето си.

-Ако има нещо мога да ти помогна.-предложи мило, а аз се приближих към нея.

-Не можеш да ми помогнеш. Никой не може да ми помогне!-погледнах я в очите. Тези тъмнокафяви очи, в които можеш да потънеш. Мамка му, Тони спри се!

-Аз съм ти приятелка, можеш да ми се довериш!-отново опита да ме убеди да ѝ кажа какво ми е. Приятелка? Аз не искам да ми е приятелка...

-Приятелка? Ти не си ми никаква приятелка. И ако обичаш не ми се меси в живота!-изсмях се сухо, а тя присви очи. В момента се държа като пълен задник. Но ако искам да си я избия от главата, така трябва да е.

-Значи съм играчка, така ли?-попита като скръсти ръце пред гърдите си.

-Какво?-отвърнах объркано.

-Онази вечер друго мислеше.-каза и аз прехапах устна.

-Спомняш си, значи? Както казах всичко е за една вечер. Не значиш нищо за мен!-не знам кого опитвах да убедя с тези думи. Себе си или нея?

-Добре тогава!-отвърна троснато и излезе от склада. Супер, сега отново не съм на кеф. Ритнах някакви кашони и излязох от стаята.

Гледна точка на Ванеса

Всички си разпределиха задачите и кой с кого ще ги върши. Аз все още не знаех какво да правя, а Тони не се появи. Е, явно ще се наложи сама да действам. Взех последният лист и разгледах задачата. Трябва да взема  пари от някакъв мъж. Изглежда не си е платил стоката, която сме му доставили.  И сумата не беше никак малка.

Докато изучавах човекът, от когото трябваше да измъкна пари забелязах, че Алекса отново излезе незабелязано. Поне за останалите, аз обаче я забелязах. Реших да я проследя отново и този път да запиша разговора ѝ.

Оставих листа и се огледах. Всички бяха съсредоточени върху задачите си и аз също излязох от стаята без да ме забележат. Започнах да вървя по коридора бавно, докато не стигнах изхода на сградата. Излязох навън и видях Алекса да говори по телефона до колата на Гилински. Беше с гръб към мен, затова реших да се скрия зад моята кола, която беше на няколко метра от нея.

-Кога ще се появиш? Ванеса вече започва да подозира, че замисляме нещо...-включих записвачката на телефона си и продължих да слушам разговора ѝ.-Какво? Не, Гилински не подозира нищо. Глупакът е много наивен...Нямам търпение да дойдеш и да спра да се правя на глупачка. Искам да смажа Ванеса, затова което причини и на теб и на мен. Лицето ми вече не прилича на нищо...-Алекса спря да говори и настъпи тишина. Дали все още е тук. Реших да се надигна и да проверя, но когато видях тялото ѝ пред мен се изплаших.

Изправих се бързо и прибрах телефона си. Тя забеляза това и повдигна вежда. Приближи се няколко крачки към мен и погледът ѝ беше сериозен.

-Шпионираш ли ме?-попита тя.

-Нее...-отговорих, но сама не си повярвах.

-Виж какво, не си мисли, че си толкова силна. Това че всеки път, когато ми налиташе на бой и ме поваляше, не беше защото си силна. Беше, защото се оставях. И ако покажеш на някого записа, скъпият ти Джак ще пострада.-заплаши ме тя.

-Какво означава това?-попитах объркано.

-По-добре да не разбираш.-засмя се злобно и тръгна към сградата.

Какво беше това? Наистина ли ще нарани, Гилински ако покажа записа или просто блъфираше? Не знам на какво е способна и с кого провежда разговори, но усещам, че скоро ще се случи нещо много лошо. Трябва да бъда подготвена за всичко. Как искам да покажа записа на Джак, но не искам след това да пострада. Мамка му, какво да правя?