He is the devil 2

60. Най-накрая!

-Какво има, Гилински? Ще ме убиеш ли този път?-попитах и повдигнах вежда. Джак само извъртя очи и зае бойна позиция.

-Докато не убиеш рускинята, трябва да се правя, че се бия с теб. Затова, ако обичаш гръмни я по-бързо.-отвърна той и аз се изсмях.

-Щом ти е казала да се биеш с мен, давай! Нека да те видим.-предизвиках го, а той се засмя. Но аз бях сериозна в думите си. Щом той не го иска, тогава аз ще му покажа с кого си има работа.

Засилих се към него и замахнах с юмрук, но той избегна удара. Повдигна вежди, при което предизвика гнева ми. Отново замахнах, но той спираше ударите ми. Мамка му! Хваната ръката ми и я изви. Притисна ме в себе си и изкара пистолета си.

-Точно така, Гилински! Убий я.-чух Наташа как вика, а аз се опитвах да се измъкна ит хватката му. Ръката ме болеше ужасно много, защото я беше стиснал.

-Пусни я!-извика Диего и застана пред нас. Джак само допря пистолета до главата ми и чух как махна предпазителя. Мамка му, този път ще ме убие.

-Давай! Натисни шибания спусък. Гръмни кучката!-Наташа продължаваше да вика с цяло гърло, а вената на челото ѝ беше изкочила.

-Натиснеш ли спусъка, мъртъв си!-заплаши го баща ми.

-Млъкнете всички!-извика изнервено Джак.

-Дръпни спука или майка ти е аут.-изръмжа му рускинята. Забих лакътя си в корема му и се освободих от хватката му.

Извадих пистолета си и действах бързо. Нямам повече време да отлагам. Заредих го и го насочих към кучката. Тук и сега всичко ще приключи. Ще се отърва веднъж и завинаги от всичките ни проблеми.

-Аз ще бъда тази, която ще натисне спусъка! Аз ще бъда тази, която ще победи тази вечер! Дните ти живот свършиха, Наташа!-изкрещях и натиснах спусъка няколко пъти. Куршумите се забиха в тялото на рускинята и тя падна бавно на земята.

-Най-накрая!-обади се Бруклин, а Диего се нахвърли на Гилински.

-Ти си едно голямо, шибано, копеле! Щеше да я убиеш за втори път без да ти мигне окото, нали? Хм? Тя никога няма да се върне при теб! Никога! Запомни го!-крещеше мексиканеца, докато налагаше удари върху Гилински. Отидох при тях и ги разделих.

-Остави това на мен!-погледнах към приятеля си, а очите му бяха потъмнели. Личеше си, че беше ядосан.

Приближих се към легналия на земята Гилински. Той се изправи леко и избърса кръвта потекла от носа му. Изкашля се леко и ме погледна.

-Съжа-лявам...-прошепна едвам и аз насочих пистолета си към него. Той го погледна изненадано.-Сериозно ли?

-Знаеш, че го заслужаваш, нали?-изсъсках и той кимна.-Направи толкова много мизерии, предаде екипа си, предаде семейството си! Предаде мен...-очите ми се насълзиха, а гласът ми се пречупи накрая.-Обичах те, Джак! Обичах те с цялото си сърце, а ти просто го взе и смачка. Счупи го на хиляди парченца и го захвърли като мръсно куче.-крещях с цяло гърло, а той слушаше внимателно.

-Знам и съжалявам за това...

-С едно съжалявам няма да стане. Но знаеш ли какво? Аз не съм като теб! Аз няма да те убия. Сега те пускам, но видя ли те още веднъж, кълна се няма да ти се размине. Ясно?-попитах и той сведе поглед. Кимна леко и се изправи от земята.

-Копеле гадно! Ако тя не те убие, повярвай ми аз ще го направя.-заплаши го Елизабет и Тони я дръпна настрана.

-Няма да ме видите повече. Надявам се...-измрънка той и се обърна към мен.-Но не можеш да ме замениш. Не и за това.-каза и посочи и Диего. Мексиканецът до мен се напрегна и направи няколко крачки към него.

-Тя вече те замени, pendejo! Сега обича мен! Разкарай си лицемерния задник!-отвърна му Диего и Джак се засмя.

-Кое му е смешното, Гилински? Диего казва истината! Аз. Обичам. Него. Искаш ли да ти го кажа и на италиански?-попитах, а Джак само поклати глава.

-Ще видим това...-измрънка си под носа и се качи в един джип. Запали го и потегли.

С останалите се спогледахме. Всички бяха мръсни и окървавени от битката, но си заслужаваше. Най-накрая ще дишаме спокойно без някой да ни заплашва.

-Най-накрая всичко приключи. Благодаря ти Господи!-извика Ливай и погледна към небето.

-Марчело, съжалявам...за екипа ти.-казах тъжно и той кимна леко.

-Жертваха се за добро. Не го заслужаваха, но...няма какво да направим.-отвърна той и Федерико го потупа по гърба.

-Важното е, че всичко свърши и вече сме свободни.-опита се да повдигне настроението и му се получи.

-Да се прибираме!-въздъхна татко и преметна ръка зад рамената ми. Всички се качихме по колите и се прибрахме в къщата.