44. Май си разменихме ролите?

1.7K 102 43
                                    

Гледна точка Елизабет

Отидох да пострелям малко, защото появата на Гилински ме изнерви. Не мога да го позная. Ако преди беше копеле, то сега е още по-голямо копеле. Наистина си мислех, че любовта към Ванеса ще го промени, но явно съм грешала. Ако изобщо е бил влюбен в нея. Дори не мога да повярвам, че обвинява нея. Да, променихме се, но не към лошо, а напротив. Станахме по-добри. Мафията се издигна, защото тя ни сплоти. Наистина в началото я мразех, но после като я опознах и разбрах, че всъщност не е лоша. И това да ти пука за някого не е толкова зле.

Освен изнервена, бях и объркана. Всичко това, което се случи с Ливай и Тони ме обърка. Наистина ли съм влюбена в брата на бившия ми? Чувствам се различно, когато съм с него, но дали той е способен да ми отвърне със същото? До последно говореше, че всичко е за една вечер. Ако и той е като Гилински и иска да ме използва? Но защо му е да го прави? Ох, много съм объркана...

Взех един пистолет и го заредих. Застанах на няколко метра от едната мишена и се прицелих. Натиснах спусъка, но пропуснах. Опитах още няколко пъти, но отново не оцелвах мишената. Какво ми става? До сега не съм пропускала.

-Май не ти върви?-чух така познатия глас на Тони и се обърнах. Само това ми трябва сега да ми се подиграва.

-Остави ме!-отвърнах и отново се обърнах към мишената.

-Май си разменихме ролите?-засмя се леко, а аз се усмихнах. Защо ми влияе така? Дори и да не съм в настроение, само като чуя гласа му и ме кара да се чувствам по-добре. Също, както Тейлър...

-Казах да ме оставиш!-повторих по-настоятелно. Искам да е тук при мен, но не искам да ме обърква още повече. Той не отговори нищо и след малко усетих две ръце да се увиват около талията ми. Тялото ми настръхна, а горещият му дъх се разбиваше в кожата ми.

-Хайде, Елизабет! Оцели тази мишена.-прошепна в ухото ми. Мамка му, този човек ме побърква. Отново се прицелих в мишената и дръпнах спусъка. Този път я оцелих.-Точно така, просто трябва да се концентрираш.-добави той и аз се обърнах към него.

-Не стрелям за първи път, Тони! Не ме мисли за саката.-казах и той се усмихна. Лицата ни се намираха на милиметри едно от друго.

-Повярвай, никога не съм си го помислял.-отвърна тихо и започна да се приближава още повече към мен. Погледа му се заби в устните ми, а аз затворих очи. Очаквах с нетърпение да усетя устните му върху моите. Това усещане ми беше любимо.

Но фантазиите ми се разбиха, защото някой изтърва нещо. С Тони веднага се отделихме и погледнахме към източника. Ванеса беше изтървала някакъв пистолет.

-Ъм, аз... такова...извинете.-промълви неловко и излезе от стаята. С Тони се спогледахме и аз оставих пистолета на масата. Настъпи неловка тишина и никой не казваше нищо, затова реших да последвам примера на Ванеса и излязох.

Гледна точка на Тони

Елизабет излезе от стаята без да казва нещо, а аз се проклех наум, че не довърших започнатото. Мамка му, бях на път да ѝ кажа как се чувствам. Ванеса точно сега ли намери да дойде? А аз точно сега ли събрах смелост да ѝ кажа? Ъгх, такъв съм идиот!

Излязох от помещението и се качих горе при другите. Брат ми разговаряше с Ноа и Джонсън, Теса беше в кухнята, а Бруклин до басейна и пушеше трева. Елизабет се губеше, а Ванеса се беше запътила към кухнята, но я дръпнах за ръката, която не беше счупена, разбира се.

-Тони, какво правиш?-попита тя объркано, а аз се намръщих.

-Знаеш ли, че се появи в най-неподходящия момент?-попитах я.

-Да, съжалявам за това. Не исках да ви прекъсвам, просто трябваше да оставя един пистолет.-обясни и аз въздъхнах.

-Не, няма проблем. Просто...мислех...да ѝ споделя как се чувствам.-отвърнах.

-Оу...наистина съжалявам, Тони. Пак можеш да ѝ го кажеш, даже го направи по-романтично.-предложи тя и аз повдигнах вежда.

-Аз и романтично? Чуваш ли се?-попитах и тя се засмя.

-Направи нещо специално. Заведи я на място, на което обичаш да ходиш. Място, което е специално за теб. Или ѝ покажи нещо твое, което значи много за теб. Измисли нещо. Свържи я по някакъв начин с теб.-отговори тя и аз се замислих.

-Място, като скалите, на които те водеше Гилински?-отвърнах без да се замислям. Не ѝ стана много приятно от въпроса ми и се проклех наум.-Аз... не иск...

-Няма нищо. Място като скалите, да. Накарай я да се почувства специално.-посъветва ме и аз кимнах. Мисля, че знам къде точно да я заведа.

-Благодаря ти, Ванеса! Длъжник съм ти до живот. Ако имаш нужда от нещо ми кажи, чу ли?-казах и тя се усмихна.

-Разбира се! А сега отивам да помогна на Теса с вечерята.-отвърна тя.

-Но ръката ти е счупена?-попитах и посочих гипса, а тя извъртя очи.

-Не съм чак толкова саката, Лопез! Ще се справя.-въздъхна тя и аз се засмях. Ванеса влезе в кухнята, а аз реших да се кача в стаята си, за да помисля как да заведа Елизабет на моето място.

He is the devil 2Where stories live. Discover now