He is the devil 2

56. Първата стъпка от плана беше успешна!

Гледна точка на Гилински

Маями...Партита, коли, жени и всякакви други забавления. Но аз, разбира се не съм тук да се забавлявам, а да си съсипвам живота още повече.

Наташа иска да привлечем още една мафия към нас, за да съсипем Ванеса и Джон. Колкото и да не ми се иска да го правя, просто няма как. Опитах да откажа, но Наташа веднага заплаши да убие майка ми. Буквално дойде в къщата ми и допря пистолет в главата ѝ. Намаше как да ѝ откажа просто...

-Ей, красавецо живни малко. В Маями си, порадвай се на топлото време.-обади се Саша и се излегна на шезлонга. Бяхме на плажа, защото Наташа реши, че имаме нужда да разпуснем малко. Как мога да разпускам, след като знам, че съм напът да убия хората, които обичам? Ако не го направя ще изгубя майка си, а ако го направя ще изгубя други важни хора. Как попаднах в това положение?

-Ще отида да си взема нещо за пиене.-уведомих я и се изправих от шезлонга.

-Вземи ми Мохито.-помоли ме тя, но аз просто извъртях очи.

-Имаш крака, можеш да си вземеш сама.-отвърнах ѝ и закрачих към бара, който беше на няколко метра от плажа. Силната музика звучеше от големите колони, момичетата поклащаха телата си в ритъм, като държаха чаша с алкохол в едната си ръка и се наслаждаваха на момента. До тях стояха загорелите мъжаги, ухажвайки ги само и само, за да спят с тях. Това е то живота. Алкохол, секс, наркотици.

-Една бира.-поръчах на бармана и той кимна. Докато чаках да ми донесе поръчкта извърнах леко поглед и забелязах познато лице. Това беше Елизабет. Какво прави тя тук? След секунда до нея се появи и Теса. Ако те са тук, това означава че Ванеса и останалите също са тук. Мамка му, защо са тук? Ако Наташа разбере ще ги убие.

Изправих се от мястото си и се приближих към двете момичета. Когато ме видяха, не бяха особено очаровани. Елизабет веднага ме погледна кръвнишки.

-Какво правите тук?-попитах и двете се спогледаха.

-Какво правим тук? Не мисля, че е твоя работа, задник!-изсъска Елизабет.

-Ако Наташа разбере, че сте тук ще ви...

-Ще ни убие? Не, миличък! Ние ще убием вас.-прекъсна ме тя и аз присвих вежди.-Да, точно така и ти влизаш в това число. Забъркаш ли се с някой от нас, се забъркваш с всички ни, окей? Опита да убиеш единствената, която някога ще те обича, но уви неуспешно. Е, нашия опит за убийство няма да бъде неуспешен, повярвай ми Гилински!-заплаши ме и двете с Теса тръгнаха нанякъде. Наистина ли са готови да ме убият? Да направих грешки, но...чак да ме убият?

Върнах се на бара и взех бирата си. Платих на тинейджъра и отново се запътих към чернокосата рускиня. Седнах на шезлонга и отпих от бирата си.

-Къде ми е мохитото?-попита досадницата и изпуфтях.

-Казах ти да си вземеш сама, мамка му! Не съм ти слуга!-извиках и тя свали очилата си.

-Гилински, по-спокойно. Да не би да си разбрал, че малката групичка от нещастници са тук?-чух гласът на Наташа и се обърнах. Господи, тя знае. Мамка му, мамка му, мамка му...

-А-аз...не знаех, че са тук.-отвърнах, като се опитах да звуча уверено. Тя повдигна едната си вежда и изви ъгълчето на устната си леко нагоре.

-Сигурен ли си? Защото ми се стори, че те видях преди малко да си говориш с Елизабет?-попита и заби поглед в мен. Кожата ми настръхна от ледения ѝ поглед. Ярко сините ѝ очи се забиха в моите и ме пронизваха.

-Не съм говорил с Елизабет. Беше...друго момиче. Непознато.-оправдах се и тя се засмя сухо.

-Не можеш да ме излъжеш, Джак. Аз знам всичко! Аз виждам всичко! Не си мисли, че можеш да ме надхитриш.-изсъска в лицето ми, а аз преглътнах шумно.

-И какво като съм говорил с нея? Какво следва сега? Не сме достатъчно силни.-попитах.

-Оо, не скъпи. Първата стъпка от плана беше успешна.-отговори тя, а аз не разбрах какво искаше да каже с това.-Примамихме ги да дойдат тук и да си мислят, че сме слаби, но всъщност не знаят, че имаме екип от ядосани мексиканци, руснаци, италианци и още хора, които ги мразят. Мда, поразрових се из контактите на Барбара.-обясни тя.

-Чакай! Познавала си Барбара?-попитах объркано и жената пред мен се усмихна.

-Точно така! Благодарение на нея сега сме тук и събираме подкрепление.-отговори.

-Защо правиш всичко това? Какво ще постигнеш?-изправих се от мястото си и разперих ръце.

-Няма да разбереш.-измрънка под носа си и се обърна на петите си. Тръгна с високо вдигната глава, а до нея имаше двама, едри мъже облечени в черно.

Трябва ли да предупредя Ванеса за това? Или рискувам да изгубя майка си? Трябва да говоря с нея на всяка цена, не само за това.