He is the devil 2

8. Ревнуваш ли?

Гледна точка на Гилински

Не можах да спя цяла вечер. Постоянно се въртях и не можах да изкарам един човек от мислите си. Защо постоянно се въртеше в главата ми? Мислех, че вече съм я забравил? Но нее, тя реши да се върне и да разбърка мислите ми...

Няма да лъжа, зарадвах се да я видя. Но това не беше същата Ванеса, която познавах. Променила се е. Станала е още по-красива, по-упорита и доста по-смела. Изглежда, че обаче тя ме е забравила. "Мислиш си, че имам нужда от теб?" думите ѝ се повтаряха в главата ми. Тя вече не се нуждае от мен. А аз нуждая ли се от нея?

-Какво има, скъпи? За какво си се умислил така?-чух гласът на Алекса и изгоних Ванеса от мислите си. Обърнах се към нея и се усмихнах.

-За нищо, мила. Да тръгваме към завода!-целунах я по челото и двамата излязохме от апартамента ми.

Гледна точка на Ванеса

Бяхме се събрали в завода и чакахме "двойката на годината" да се появи, за да започнем с обсъждането за състезанието. Ноа и Теса си говореха нещо, като от време на време Теса се кикотеше. Толкова са сладки. Джонсън говореше по телефона, а Бруклин и татко преглеждаха някакви документи. Тони дойде при мен и ми подаде кенче с кола.

-Е, как е да си отново в играта?-попита той като отпи от кенчето си с бира.

-Нормално... Трябва да изградя тази мафия на ново.-отговорих и в този момент в стаята влязоха Гилински и чернокоската. И двамата погледнаха към мен и се целунаха. Това нарочно ли беше? Бях стиснала толкова силно кенчето и го бях огънала.

-Ревнуваш ли?-Тони ме погледна и аз си поех дълбоко въздух за момент.

-Не! Няма от какво да ревнувам!-усмихнах се и направих няколко крачки напред.-След като вече всички сме тук, мисля че е време да обсъдим състезанието. Имам приятел, който държи автокъща със спортни коли и ще ни продаде няколко на достъпни цени. Колко пари имаме в сметката?-обърнах се към татко и той се замисли.

-500 000 долара.-отговори и аз го погледнах очудено.

-Няма да стигнат да купим коли за всички.-отвърнах и започнах да вървя напред-назад. -Ще трябва да тунинговаме нашите коли...-започнах да мисля варианти как да се оправим. И тогава се сетих.-Знам какво ще направим.-усмихнах се леко и всички ме погледнаха.