34. Знам, че всичко това ти харесва!

1.7K 101 47
                                    

Гледна точка на Гилински

В момента карах из пътищата на Ню Йорк и се прибирах вкъщи. Имах малко работа за вършене. Джон утре щеше да подписва документите за новата къща. И под къща разбирайте имение. Бях с него на огледа вчера и това нещо е толкова голямо, че сигурно може да побере ученици от цяла гимназия. Имаше си всичко: басейни вътре, вън, четири склада и то големи, два бункера, фитнес с всякакви уреди, зала за упражнения, зала с оръжия, абе всичко за каквото се сетите. И разбира се, това нещо струва цяло състояние, но Джон е готов да плати, колкото е нужно. Честно, според мен това не е начинът да се справи с Наташа, защото все пак ако тя пожелае може по всяко време отново да атакува. И ако не сме в бункера, какво правим?

Звъненето на телефона ми ме изкара от мислите ми. Взех го и погледнах екрана. Номерът на Тейлър беше изписан и вдигнах.

-Какво става, братле? Мина доста време откакто се чухме за последно.-казах веднага, след като вдигнах.

-Домъчня ми за теб, магаре! Как си?-попита той.

-Добре, ти? Разбрах, че си се оженил. Вярно ли е?-попитах и повдигнах вежда. От негова страна се чу тих смях.

-Така е, брат! Все пак реших да продължа напред.-отговори той и настъпи кратка пауза.-Ъм...такова...Елизабет как е? Все още ли е с Ливай?

-Да, даже се сгодиха!-отвърнах спокойно и чух тежката му въздишка.

-Щом това я прави щастлива...-измрънка под носа си и реших да сменя темата.

-Слушай! Какво ще кажеш да ни помогнеш? Върни се само за малко. Точно сега имаме нужда от помощ.-предложих и зачаках отговора му.

-Не знам...обещах, че повече няма да се връщам в това. Имам жена, а скоро ще имам и дете.-отвърна той, а аз се изненадах. Дете? Определено не очаквах да каже това.

-Чакай малко! Тейлър Холдър ще става баща?-попита очудено.

-Мдам...-отговори и аз повдигнах вежди. Уау...

-Брат, аз...не знам какво да кажа! Честито.-отвърнах и той се засмя.

-Благодаря, Джак! Виж става ли по-късно да ти се обадя, за да ми обясниш какво се случва при вас. Ако наистина е много зле положението...може и да ударя едно рамо.-каза Тейлър и аз се усмихнах. Точно това исках да чуя.

-Разбира се, приятел! Обади се, когато можеш. Дочуване.-казах и затворих телефона.

Гледна точка на Елизабет

Бях сама вкъщи и не знаех какво да правя. Ливай излезе преди час с извинението, че имал важна работа. Напоследък доста често ми се измъква с това извинение.

Отидох в кухнята и реших да си направя чай. Сложих в каната да се топли вода и изкарах една чаша. Докато чаках водата да се стопли чух странен звук от коридора. Излязох от кухнята и се приближих бавно към коридора. Надникнах и срещнах погледа на Тони. Поставих ръка на гърдите си и издишах шумно.

-Ти нормален ли си? Какво правиш тук?-попитах го, а той се усмихна леко и трапчинките му се показаха.

-Дойдох да те видя!-отговори и захапа долната си устна. Мамка му, защо е толкова секси, когато го прави. Елизабет, какви ги мислиш?

-Така ли?-приближих се към него и хванах яката на якето му, като лицата ни бяха на милиметри едно от друго.-Знаеш, че имаме врата, нали?-повдигнах вежди и в този момент Тони изпищя. Започна да рита, а Писанка го беше захапала за крака.

-Махни това куче оттук, мамка му!-извика той и аз хванах лисицата за каишката на врата ѝ и я дръпнах от него.

-Това не е куче! Това е лисица и се казва Писанка!-обясних му, а той ме изгледа подигравателно.

-Писанка? Сериозно?-изсмя се, но на мен не ми беше смешно.-Как може да си с Ливай? Той не е нормален. Кой има лисица за домашен любимец?-попита той като продължаваше да се смее.

-И ти не си много нормален! Промъкваш се като крадец, след като можеш просто да звъннеш на вратата.-отвърнах и той спря да се смее, но усмивката не слизаше от лицето му. Тази подмолна усмивка, която се е забила в ума ми...

-Исках да бъде по-романтично.-каза и аз го погледнах невярващо.

-Какво? Ти и романтично в едно изречение? Хаха, забавен си, Лопез.-отвърнах и извъртях очи.

-Знам, че всичко това ти харесва.-погледна ме сериозно и се приближи към мен. Бавно сля устните ни и мамка му, беше уникално. Отново почувствах онова чувство, както когато бях с...Тейлър. Отделих се от целувката и той ме погледна объркано.-Какво стана?

-Защо с Тейлър имате различни фамилии?-попитах.

-Това е доста интересно. От различни бащи сме, но въпреки това се подкрепяме.-отговори той и аз кимнах.

-Ясно...

-Той липсва ли ти?-попита и аз го погледнах в очите. Не отговорих нищо, просто слях устните ни отново.

He is the devil 2Where stories live. Discover now