He is the devil 2

28. Съжалявам!

Прибрах се вкъщи и веднага се качих в стаята си. Легнах на леглото и се загледах в тавана. Не мога да повярвам, че Наташа е жива и че Алекса всъщност не е Алекса. Добре де, частта с Алекса мога да я повярвам. Как може Гилински да се е оставил да го манипулира? Той по принцип не позволява на хората да вникнат в ума му и да го контролират. Явно е бил наистина зле.

В момента очаквам най-лошото да се случи. Ако Наташа се е съюзила с мафиите, които не ме харесват и ме издирват, за да ме убият, това означава, че да се измъкнем ще бъде почти невъзможно. Дори и да се съберем с Марчело, няма да бъдем толкова силни. Спомняте ли си, когато срещнах Тейлър в Мексико? Тогава бягах от едни мафиоти, защото ги изиграх. Бях на косъм от смъртта и не знам как успях да се измъкна.

Не искам да изгубя още хора, заради моите проблеми. Изгубих Райън, не искам да губя и още някой. Този път няма да го позволя. Ако някой ще умира от нас, това ще бъда аз. Няма да позволя някой друг да пострада.

Изправих се от леглото и излязох от стаята си. Слязох долу в кухнята и взех бутилката с вино. Трябва да разчистя мислите си малко, а виното в момента е чудесен начин да го направя. Качих се на покрива на къщата и седнах. Слънцето залязваше и можех да се насладя на гледката. Отпих няколко глътки от шишето и сладката течност се стече по гърлото ми. Ще ми се проблемите ни да залязват бързо, така както залеза.

Толкова се бях съсредоточила върху гледката пред мен, че не бях усетила кога Гилински е дошъл. Той седна до мен и подпря ръцете си на колената.

-Как си?-попита.

-Не знам...-отговорих без да го поглеждам.

-Аз...исках да ти се извиня, че не ти повярвах. Не трябваше да оставям Алекса да ме манипулира така.-извини се той, но не отвърнах нищо. Колкото и да съжалява е прекалено късно. Настъпи неловка тишина. Отново надигнах бутилка и отпих от виното.

-Това доказа, че вече ми нямаш доверие.-казах и го погледнах за секунда.

-Не е вярно. Имам ти доверие, просто...-не знаеше какво да каже. И го разбирам.

-Просто се остави да те манипулират, Гилински. Как можа да го допуснеш? Мислех, че никой не може да си играе с теб.-отвърнах и отново отпих от бутилката. Погледът ми вече се замъгли малко и не мислех какво казвах.

-Ти ме направи такъв.-думите му ме накараха да го погледна.

-Аз? И защо аз да съм виновна? Имаш си глава на раменете, можеш сам да мислиш.-отвърнах, а той въздъхна.

-Все още не го разбираш, нали?-попита, а аз не разбрах какво искаше да каже.-Когато замина аз буквално пропаднах. Съсипах се. Стените, които изграждах през всичките тези години се сринаха в деня, в който си отиде. В момента, в който прочетох шибаната ти бележка света се срина. Ти си единствената, която допуснах до сърцето си. Алекса беше просто, за да те забравя, но не проработи. Точно когато помислих, че съм те преодолял ти се появи. Животът просто не иска да те забравя.-завърши речта си, а аз не отделях поглед от него.

-Когато се върнах не очаквах да те видя с друга. Надявах се, че няма да ме забравиш. Всеки път, когато те виждах с нея нещо в мен се пречупваше. Всеки път, когато я докоснеше или целуваше ми идеше да си изтръгна очите. Но най-много ме болеше, когато заставаше на нейна страна и я защитаваше.-отвърнах и очите ми се насълзиха. Дори не знам защо. От алкохола ставам по-емоционална.

-Съжалявам! Съжалявам за всичко. Не искам да те виждам тъжна. Не искам аз да бъда причината за това, че си тъжна. Мислиш си, че не забелязвах болката в очите ти ли? Напротив, много добре я виждах и това нещо ме съсипваше, но мозъкът ми беше твърде увреден, за да направя нещо. Не изгубих вяра само в теб. Изгубих вярва и в себе си.-каза отчаяно и можех да видя, че беше искрен в очите му.

-Мисля, че всички изгубихме вяра в себе си...

-Ще...ще ми дадеш ли още един шанс?-попита несигурно и малка усмивка се появи на лицето ми.

-Та ти ми нямаш доверие. Дори аз не знам дали мога да ти имам пълно доверие след това.-отговорих. Искам да му дам шанс, но не мога толкова лесно отново да му се доверя. Не мога да забравя всичко за една секунда.

-Ще ти докажа, че можеш да ми се довериш и че ти имам доверие.-увери ме той.

-Аз също трябва да го докажа.-поклатих глава и той се приближи по-близо до мен. Подпрях глава на рамото му, а той ме прегърна. Загледах се в тъмното небе и усетих как меките му устни докосват главата ми.

-Обичам те!-макар и да го каза тихо, все пак успях да го чуя. Усмихнах се леко и се сгуших още повече в него.