He is the devil 2

31. Някъде, където си желана!

Гледна точка на Елизабет

Събудих се от слънцето, което печеше в очите ми. Ливай пак е вдигнал щорите, а много добре знае, че слънцето сутрин ме дразни. Искам да се наспя...

Отворих очи и се надигнах леко. Усетих как главата ме заболя рязко. Мамка му, мразя махмурлука. Огледах се наоколо и разбрах, че това не беше спалнята ни с Ливай. Чакай малко... Къде съм?

Спомени от снощи влетяха в главата ми и тогава всичко ми се изясни. Господи, какво направих? Изневерих на Ливай за втори път и то с Тони. Не трябва да пия! Повече няма да смесвам алкохол и трева, това определено не е добра комбинация.

-О, събудила си се!-чух дрезгавия му глас и вдигнах поглед. Тони влезе през вратата и беше увил хавлия около кръста си. Косата му беше мокра и малки капчици падаха от нея.

-Тони, какво правиш...какво правя аз тук? Къде съм?-попитах, въпреки, че знаех отговора.

-Някъде, където си желана!-отговори и се приближи към мен. Тръгна да ме целува, но аз се отдръпнах.

-Не! Не ме целувай.-казах, а той направи объркана физиономия.

-Какво? Защо?-попита и аз станах от леглото. Събрах дрехите от земята и започнах да се обличам.

-Какво направих? Аз съм с Ливай. Аз съм най-голямата глупачка на света, не трябваше да става така! Защо?-говорех бързо и сърцето ми биеше бясно в гърдите ми. Съвестта ме гризеше ужасно!-Чакай малко...-спрях за момент и го погледнах.-Ти нали каза, че всичко е за една вечер? Защо продължаваш да идваш при мен?-попитах го, а той изпуфтя.

-Е, нека да кажем няколко вечери.-отговори и аз присвих очи. Не мога да повярвам...

-Само ме използваш, така ли?

-Не, не, Елизабет!-каза притеснено и се изправи от мястото си.-Не е точно така, аз...-не знаеше какво да каже, но и аз не му оставих възможност. Взех чантата си и излязох от апартамента.

***

Прибрах се вкъщи и се надявах Ливай да е излязъл някъде, защото нямам намерение да споря и с него. Но уви, нямах този късмет. Ливай стоеше пред мен със скръстени ръце и поглед, който ме пронизваше. Защо ме гледа толкова лошо?

-Къде беше?-попита и аз се замислих какво да отговоря.

-Мм...Исках да подишам малко въздух.-отговорих и той повдигна вежда.

-Цяла вечер ли дишаше въздух?-отново попита и аз извъртях очи. Писна ми постоянно да ме съди за действията ми.

-Ливай, стига! Като не си на кеф, не си го изкарвай на мен!-изпуфтях и той се изсмя сухо.

-Аз да не съм на кеф? Знаеш ли, Елизабет? Кофти е да виждаш как бъдещата ти жена се занимава с някакъв смотльо.-отвърна той.

-Първо-той не е смотльо и второ-не се занимавам с никого.-изсъсках и влязох навътре в апартамента. Оставих чантата си и отидох в спалнята. Съблякох мръсните си дрехи и влязох в банята.

Взех си дълъг и успокояващ душ. Не мога да спра да мисля за това какво стана снощи. Колкото и да ми е гадно, че го причинявам на Ливай, не мога да отрека, че ми харесва. Отново се случва нещо интересно в живота ми. Имам нужда малко от разнообразие.

След като се изкъпах се върнах в спалнята и облякох сиво долнище на анцуг, бял потник и горнище. Вързах косата си на рошав кок и отидох в хола да седна на дивана. Днес не мислех да излизам никъде, за това мога да си позволя да изглеждам като клошар. Писанка се качи на дивана при мен и постави главата си в скута ми. Започнах да я галя леко и Ливай влезе в стаята. Прокашля се леко и седна до мен.

-Извинявай!-каза тихо и аз го погледнах.

-Няма нищо! И аз бих реагирала така, ако те видя с някоя друга.-усмихнах му се слабо и той целуна нежно устните ми. В момента не искам нищо друго освен спокойствие. Обичам Ливай, но този начин на живот ме задушава. Може би трябва да поговоря с него как се чувствам и така да решим проблема. Но ще го направя някой друг път, сега просто ще си почивам.