He is the devil 2

59. Играта започна!

Днес беше деня, в който щяха да приключат всичките ни проблеми. Надявам се всичко да мине по план. И този път без жертви от нашия отбор. Мафията на Марчело пристигна сутринта и донесоха още оръжия. Бяхме оборудвани доста добре според мен. Имахме всякакви динамити, пистолети, електрошоци и други неща. Облеклото ни беше от специална материя и имахме жилетки. Колите ни бяха бронирани и проектирани да изстрелват бомби. Представете си филма "Бързи и яростни" само, че още по-сериозно.

Уви това не беше филм, а шибаната реалност. Ще се изправим пред едни от най-големите мафиоти, който искат отмъщение. И до някъде вината е моя, защото аз се занимавах с тях, но това не дава повод на Наташа да ги използва. Ако иска битка, да се изправи сама срещу мен. Ако си мисли, че е толкова силна, нека го покаже, а не да събира подкрепление.

-Ванеса, добре ли си?-чух дрезгавият глас на Диего и се разтърсих от мислите си. Обърнах се и погледнах голият до кръста мексиканец. Гледката пред мен определено ми хареса, защото можех спокойно да огледам добре оформеното му мускулесто тяло. Гилински можеше да е нацепен, но Диего определено го водеше. Приближих се към мъжът пред мен и поставих ръка на гърдите му. Заключих погледа си с неговия и се усмихнах.

-Ще бъда добре, когато всичко това приключи.-отговорих и той ме прегърна. Обгърна тялото ми с големите си ръце, а аз се почувствах малка. Целуна нежно главата ми, а аз вдишах от аромата му.

-Всичко ще приключи тази вечер. Уверявам те, mamacita!-каза той и се отделихме от прегръдката.

-Благодаря ти, че...си до мен. И си готов да жертваш живота си.-отвърнах и той ме целуна.

-Разбира се, че съм до теб. Казах ти, че съм готов на всичко за теб. И аз трябва да съм този, който да благодари за това, че ми даде шанс. Няма да го пропилея.-увери ме и аз се усмихнах слабо.

-Силно се надявам да не го направиш.-казах и той отново ме прегърна. Стояхме може би няколко минути така сгушени. Но на мен не ми пречеше, даже напротив. Харесваше ми. Чувствах се в безопасност с него. Можех да чуя как сърцето му тупти и това ме успокои още повече.

***

-Всички ли са готови?-попита баща ми, а аз оставих и последният сак пълен с оръжия и експлозиви в колата.

-Мисля, че да!-обади се Тейлър и се огледа.

-Щом е така...да тръгваме.-въздъхна татко и се приближи към мен. Постави целувка на челото ми и ме погледна.-Всичко ще мине добре.-увери ме и аз кимнах.