He is the devil 2

36. Нужна ни е помощ.

Разпределихме се по стаите и татко предложи тази вечер да останем да спим тук. Не всички бяха доволни от това предложение, но нямаха друг избор. Думата на шефа е закон.

-Аз не може ли да се прибера? Не съм сложил храна на лисицата, а трябва да се разходи?-измрънка Ливай и Тони се засмя.

-Що за психопат има лисица за домашен любимец? Поне да я беше обучил.-отвърна къдравелкото и Ливай присви очи.

-Ти откъде знаеш как съм обучил лисицата си?-попита го той, а Тони и Елизабет се спогледаха.

-Ъм...предполагам. Все пак виждам какъв си и предполагам, че и лисицата ти е неопитомена!-измрънка той и погледна настрани.

-За твое сведение лисицата ми е много добре опитомена. Аз ще отида да я нахраня и да я изведа на разходка. Ще се върна по-късно.-уведоми ни Ливай и татко кимна. Тони подшушна нещо на Елизабет и двамата отидоха някъде. Не може и секунда без нея...

Гилински отново беше забил поглед в телефона и реших да проверя какво толкова гледа. Седнах до него и той веднага си изключи телефона и го прибра в джоба на панталоните си. Усмихна ми се леко и преметна ръка зад рамената ми, като ме прегърна.

-Какво гледаше?-попитах, а той се напрегна.

-Нищо интересно!-отговори бързо и аз повдигнах вежда.-Какво ще кажеш ние с теб тази вечер да полудуваме.-каза в ухото ми и настръхнах.

-Ей, мачо! Не пред шефа, ще му докараш инфаркт.-обади се Бруклин и двамата я погледнахме.

-Бруклин е права! Може да ти имам голямо доверие, но наистина тези неща не искам да ги виждам.-потвърди татко и ние се засмяхме.

Хванах ръката на Джак и приплетох пръстите ни. Погледнах го в очите, но нещо не беше същото в тях. Блясъкът се губеше. Или просто съм твърде вманиачена, че има нещо нередно?

-Обещахме си да не се лъжем и да си имаме пълно доверие, нали?-попитах го, а той се изненада от въпроса ми.

-Да, защо?-отвърна объркано.

-Просто питам. Ако има нещо, което искаш да ми кажеш давай.-подканих го.

-Съмняваш ли се в мен, Ванеса?-попита и ме погледна сериозно. Може би наистина си втълпявам, че има нещо, което изпускам.

-Не, разбира се, че не! Просто исках да бъда сигурна. Знаеш, че те обичам.-отговорих и той кимна. Целунах го и в този момент някой позвъня на вратата.

-Сигурно е Ливай. Ще отида да отворя.-каза Бруклин и стана от мястото си.-Ти какво правиш тук?-след малко се чуха виковете ѝ и Саша влезе в стаята. Всички се изправихме и бяхме в готовност да я нападнем.

-Я виж ти, какво хубаво място си имате! Изглежда си се ухарчил, Джон.-каза високомерно и скръсти ръце. Огледа стаята и спря погледа си на мен. Усмихна се подло, а аз присвих очи.

-Какво искаш, миризлива скумрио?-попита Бруклин изнервено и Саша я погледна.

-Нищо, просто дойдох да видя къщата. Колко невъзпитано от ваша страна да не ме поканите! Все пак бях част от вас.-отвърна тя, а гневът в мен се надигаше.

-Не си добре дошла!-обадих се и тя повдигна вежда.

-Не мислете, че умирам да съм тук в стая пълна с идиоти. Освен идиоти има и лъжци. Мдаа... мога да надуша лъжите.-каза тя и погледна към Гилински. Той преглътна звучно и аз също насочих поглед към него.

-Какви ги говориш? Ако си дошла да се заяждаш по-добре се разкарай, защото ще стане лошо.-предупреди я той, а тя се изсмя.

-Ще ме набиеш ли?-предизвика го Саша.

-Той може да не го направи, но аз ще ти сритам задника, кучко и повярвай ми това ще бъде най-малкото, което ще ти направя.-извика Елизабет, а Тони изглеждаше изненадан от реакцията ѝ.

-Аз ще ти разбия лицето в земята и този път пластична операция няма да ти е нужна, защото ще си мъртва.-присъедини се Бруклин.

-Изобщо не сте се променили, все същите си си. Но не бъдете толкова смели, защото не знаете кога може да се окажете на дъното. В най-неочаквания момент може да ви предадат.-посъветва ни тя и отметна драматично коса. Обърна се на петите си и излезе от къщата.

-За какво говореше тази змия?-попита объркано Елизабет.

-Не знам, но едва се сдържах да не ѝ отскубна мазната коса.-отвърна Бруклин.

-Хора, осъзнавате, че Наташа вече знае къде ни е новото скривалище, нали? По всяко едно време може да атакува.-обади се татко и всички го погледнахме.

-Татко, трябва да се обадиш на Марчело. Нужна ни е помощ.-казах му, а той кимна.

-Ще му се обадя сега.-бръкна в джона на панталоните си и излезе на двора, за да говори. Въздъхнах тежко и Джак ме прегърна.

-Всичко ще бъде наред! Ще се справим с тях, както се справихме с майка ти.-опита се да ме успокои и постави нежна целувка върху косата ми.

-Дано...-отвърнах и зарових лице в гърдите му.